Да поемеш държавната власт в момента, е като да яздиш тигър
- Г-н Бочев, следите ли преговорите за съставяне на правителство?
- Следя ги и въпреки цялата безнадеждност, в която тъне страната ни, виждам и искрица надежда. И тази надежда се съдържа в обстоятелството, че макар социалната бедност да е източник на политически екстремизъм (доказа го генезисът и на комунизма, и на нацизма), макар че сме най-бедната страна в ЕС, този екстремизъм не се превърна в манталитет на големите политически сили у нас, а остана изолирано явление, капсулирано в периферни политически групировки.
- Какво ви прави впечатление от разговорите между партиите?
- Внушенията на цял куп политолози и анализатори, че, видите ли, правителството било вече сформирано по тайни доби в Банкя, се оказаха прах в очите. Преговорите на ГЕРБ с отделните партии и партийки продължават, тези преговори са много тромави, противоречиви, мъчителни, но имат едно безспорно достойнство -водят се по прозрачен и демократичен начин, така както това става в най-цивилизованите общества. Това говори за зрелостта на най-голямата политическа партия в България сега.
- А как ще коментирате вътрешните разногласия при реформаторите, на които ГЕРБ разчита като коалиционен партньор?
- Изявленията на някои хора от Реформаторския блок срещу най-голямата партия в него и лично срещу нейния лидер подкопават единството на блока, превръщат го в непредсказуем коалиционен партньор, те допринасят за неговото разединение и за хаос в общественото пространство. Тъкмо Меглена Кунева понесе най-тежки удари под кръста, и то от собствените си съмишленици, понесе незаслужени обиди, бе дискриминирана на евроизборите от Костов и компания, но въпреки това тя преглътна всичко в името на по-мащабни и конструктивни национални цели.
- Понеже има тези, че Иван Костов е дългата сянка в тези преговори с ГЕРБ, че той пречи на единството на реформаторите, вие смятате ли, че това е така?
- Вие не смятате ли? Аз смятам съвсем определено. И смятам, че егоцентризмът на Костов, неговото тщеславие нанасят сериозни поражения на Реформаторския блок.
- Това е усещане за нещата, дайте аргументи.
- Един от аргументите е именно случаят с Меглена Кунева. Може ли да наречеш един партньор в РБ, лидер на партия, можеш ли да го окачествиш като червена кукувица.
- Било е, преди да станат партньори с ДСБ. Ако наистина Костов не е искал ДСБ да е заедно с партията на Меглена Кунева и е толкова силен, щеше ли да допусне сформирането на РБ?
- А цялата история по евроизборите и неговото амбивалентно поведение към "България на гражданите" и към нейния лидер? Сянката на Костов тегне над РБ. Един наш поет беше казал, че най-тежки поражения на християнската кауза през Средновековието не са нанесли атеистите, а бездарните попове. Точно това става и днес.
- Но по този начин не се ли опитваме да извиним недостатъчната сила на десницата, като търсим оправдания от типа, че тези хора не са се еманципирали от Иван Костов, да го привиждаме едва ли не като сатаната на прехода, а всъщност десницата просто да боледува и да не е в достатъчно добра кондиция?
- Наполовина е вярно едното, наполовина - другото. Решаващият въпрос е следният - така както ГЕРБ е осъзнал, че единственият му естествен коалиционен партньор е РБ, така и РБ е крайно време да го осъзнае. И той в голямото си мнозинство вече го осъзнава - че единственият му естествен негов партньор е ГЕРБ. В случая
Реформаторският блок е враг сам на себе си. Той не е заплашен от външни сили, а от вътрешни противоречия. Ако РБ позволи да бъде доминиран от деструктивни елементи, това не само ще го превърне в непредсказуем и неблагонадежден коалиционен партньор. Това ще стимулира обедняването и лумпенизирането на обществото. А това обслужва само външните и вътрешните врагове на родната демокрация.
- Коя е по-важната пречка - идеологически разногласия между ГЕРБ и РБ или са пазарлъци за власт?
- Не мисля, че съгласието за кабинет на малцинството е провалено, има крехко съгласие и то боледува, но не неизлечимо. Те нямат или поне не би трябвало да имат принципни противоречия, ако техните конкретни политически стъпки са ръководени от общоевропейските ценности. А в тези ценности никой не се съмнява.
Аз съм консервативно мислещ човек и мисля, че двете формации изхождат именно от традиционните ценности на консервативната идея. Така че идеологически противоречия те не би трябвало да имат. По-скоро трудностите са от друг характер - една формация, съставена от 5-6 партии, ще си остане нестабилна, в нея винаги ще тлеят вътрешни конфликти, въпросът е доколко нейните ръководители ще намерят формата, мащабното мислене да поставят стратегическите си цели над тези междуособици.
- А тази нестабилност няма ли да се отрази върху стабилността на едно правителство на малцинството с плаващи мнозинства?
- Разбира се, че ще се отрази. Струва ми се, че Бойко Борисов и цялото ръководство на ГЕРБ осъзнават това, но друг изход няма. Да поемеш държавната власт в момента, е като да яздиш тигър. Никой не се е засилил да грабне властта, защото всяка партия осъзнава, че на фона на тази икономическа мизерия, в която тънем, властта ще бъде по неизбежност несигурна, нетрайна, разпадаща се. И ако ГЕРБ сега се наема да управлява, на какви ли не компромиси беше готов Борисов - дори да се откаже от премиерския пост. Но той трябва да понесе националната отговорност, колкото и да не му се иска. Защото да абдикира сега от тази отговорност, означава да предаде избирателите си.
- Защо все пак реформаторите искат коалиция с Патриотичния фронт?
- Защото търсят повече стабилност в едно бъдещо правителство. Те така или иначе ще бъдат белязани от нестабилност, но отново стигаме до едно ключово обстоятелство: в политиката няма добро, има само по-малко зло. Приобщаването на патриотите е по-малкото зло, отколкото обезглавяването на държавата, отколкото отсъствие на редовно правителство.
- Какъв ще бъде новият парламент?
- Ще бъде разнороден, смесен, противоречив. В този парламент влизат и партии, в чиято нечистоплътност няма и капка съмнение.
Не ни очаква цветущо бъдеще, но най-лошият вариант - и тук съм напълно съгласен с Борисов и Плевнелиев - е да нямаме сега правителство, да препускаме от служебен кабинет към служебен кабинет. Това ще се окаже пагубно за България, защото няма да тръгнат реформите. Трябва да се примирим с по-малкото зло, а по-малкото зло е едно коалиционно правителство с плаващо мнозинство, което ще върви по трудния си път. И пак казвам - за мен обстоятелството, че политическият екстремизъм, анархокомунизмът, неонацизмът, фашизоидните настроения остават затворени в изолирани, периферни политически групировки - това обстоятелство е заредено с много социален оптимизъм.
С писателя Димитър Бочев разговаря Генка Маркова
Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ, многократно арестуван от ДС. През 1972 г. напуска България и получава политическо убежище в Западна Германия. От 1975 г. е програмен редактор в "Свободна Европа". За журналистическата му дейност е осъден задочно на 10 г. затвор в България, а близките му са жестоко репресирани.
Автор е на романи и на сборници с философски есета. Носител на Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата - Париж.