Ликвидно се подкрепят само здрави банки

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4298805 Ликвидно се подкрепят само здрави банки Ликвидно се подкрепят само здрави банки www.24chasa.bg

С началото на предизборната кампания темата за банковата система допълнително се политизира. Доколкото имаме голяма банка под особен надзор, а правителството през лятото обяви схема за ликвидна подкрепа на банки, очевидно интересът на данъкоплатеца към темата е изострен – все пак говорим за потенциални и реални ангажименти на бюджета. Някак обаче ролите на институциите, както и същината на участието на фиска предизвикват доста объркване в коментарите напоследък.

На първо място –

какво прави

Българската народна

банка и какво прави

правителството

България е страна с валутен борд, който слага строги рамки на това, което централната банка може да прави – когато го въвеждахме, искахме точно такава дисциплина, за да имаме стабилен български лев. Едно от ограниченията е върху финансирането на банки с ресурс на БНБ – това може да стане само при възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система. Тогава БНБ може да предоставя кредити в левове на платежоспособна банка за срок, не по-дълъг от 3 месеца, ако те са напълно обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързоликвидни активи. БНБ в този смисъл не е класическа централна банка и може просто така да рефинансира търговски банки, когато те изпитат ликвидна нужда.

Именно затова в края на юни българското правителство поиска от Европейската комисия да разреши прилагането на схема за ликвидна подкрепа на български банки. Но трябва да се припомни, че това не е финансиране от централната банка, а възможност самото правителство чрез своя резерв да предостави временно средства на банките. Като че ли обаче отново се получи объркване в разбиранията на “ликвидност” и “капитал”. Трябва да се разграничават ситуациите, в които банките получават временна ликвидна подкрепа, и тези, при които са “спасявани” с капиталови инжекции, които покриват натрупани загуби. Когато една банка има твърде много кредити, които не могат да бъдат върнати, очевидно

тя не може да

съществува без

мерки за оздравяване

Най-често мярката е повишаване на капитала – т.е. собствениците влагат допълнителен ресурс, за да покрият недостига и така да осигурят платежоспособността на институцията. Но видяхме в много случаи в Европа и САЩ, че правителствата “спасиха” банки с капиталова инжекция от държавата.

Такава подкрепа не се връща - и терминологично можем да я оприличим на “субсидия”. Одобрената схема за България обаче не предвижда подобна възможност – с други думи, банки, които са натрупали прекомерни загуби и капиталът им е под регулаторно изискваните, нива няма да получават ликвидна подкрепа.

 

Идеята е в ограничен порядък да се предотвратят последици от резки шокове (като банкова паника у вложителите) – но да се финансират само здрави банки при последващо възстановяване на средствата.

Да припомним и европейския контекст. След 2008 г. правителствата директно спасяваха банки (т.е. наливаха капитал) с публичен ресурс, а когато самите държави бяха пред фалит, прибягваха до нарочно създадения фонд за рекапитализация на банки и заеми от МВФ. Общо за годините след кризата в Европа са платени с пари на данъкоплатците близо 600 млрд. евро капиталови инжекции и планове за преструктуриране. Говорейки за ликвидната подкрепа, т.е. за допълнителен ресурс за здрави банки в еврозоната, Европейската централна банка извън традиционните си парични операции, създаде изцяло нови инструменти. Банките получават достъп до ресурс както чрез т.нар. спешна помощ за осигуряване на ликвидност, така и чрез дългосрочни операции по рефинансиране (срок до 3 г.). Чрез втория механизъм

бяха получени над

1 трилион евро

за последните години. От лятото на 2014 г. пък ЕЦБ започна да прилага схема за насочена ликвидна подкрепа, която на практика позволява и даже насърчава банките да финансират част от новите си кредити чрез ликвидната подкрепа – нови до 1 трилион евро с максимален срок за връщане до 48 месеца (т.е. 2018 г.) при годишна лихва от 0,25%. С други думи, в Европа допълнителни ликвидни средства се предоставят не само в извънредни кризисни моменти, а и като инструмент да се стимулират банките да преодолеят свръхпредпазливостта си и да кредитират активно.

Имайки предвид това, изобщо не е чудно, че приетата схема за ликвидна подкрепа през лятото няма директен аналог в Европа – там просто подобни действия, но в много по-голям мащаб предприемат централните банки. Но България е страна хем с валутен борд, хем не е част от еврозоната – затова при подобни ситуации остава вариантът за подкрепа чрез правителството, т.е. бюджета.

Впрочем Европейската комисия е помислила за този казус, макар действително многократно повече да се говори и пише за “спасяването” на банки от държавата, отколкото за ликвидна подкрепа. В поредица свои съобщения, разясняващи правилата за допустимост на държавната помощ, комисията посочва какво е разрешено и какво – не. По отношение на механизмите за ликвидна подкрепа е посочено, че сроковете за предоставяне трябва да са до три и в определени случаи – до пет години. Банката, получила подкрепа, трябва да представи план за преструктуриране, който се одобрява от правителството, централната банка на страната и Европейската комисия. Този план също трябва да бъде изпълнен най-много за пет години. Комисията дава и обща рамка на съдържанието на такъв план – какви мерки може да предвижда, т.е. как банката ще успее да се промени така, че да възстанови подкрепата и да стане устойчива в бъдеще на кризисни ситуации, които са наложили да бъде подкрепяна. Такива са например стратегии за привличане на нови депозити, финансиране от международните пазари, привличане на инвеститори, промяна в кредитната активност и бизнес сегментите, които ще се обслужват, и така нататък.

В България прилагаме точно тези стъпки. Когато в края на юни се разрази паника сред вложителите, правителството с широка политическа подкрепа предложи схема за ликвидна подкрепа, която бе одобрена от Европейската комисия. По смисъл тя прилича на специализираните инструменти на Европейската централна банка – но в България имаме валутен борд и законът не разрешава на БНБ да прави такива интервенции. Затова де факто изпълнението на схемата се случва със средства на правителството. Първа инвестиционна банка, която бе подложена на атака в рамките на дни, е получила финансиране по този механизъм, което показва, че регулаторът оценява банката като стабилна и платежоспособна.

Същевременно, по думите на финансовия министър банката вече е представила план за преструктуриране в края на август и той е изпратен в Брюксел. Планът ще трябва да се изпълни за 18 месеца, т.е. по-кратко от обичайните максимални срокове. Сега комисията трябва да оцени и одобри всяка от мерките в него. Съвсем сигурно е, че изпълнението ще се следи детайлно от БНБ, българското правителство и Европейската комисия, за да се гарантира, че политическо въздействие върху реализацията му няма да има. С мерките по плана ПИБ демонстрира, че е с висока степен на доверие и устойчива на потенциални кризисни ситуации.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Защо въпросът за ирландската граница е толкова важен за Брекзит

Въпросът за сухоземната граница между Северна Ирландия и ЕС е една от основните пречки за Великобритания да постигне споразумение с Брюксел за гладко и организирано излизане от съюза през март. Ето какво представлява той и защо е важен: И ДВЕТЕ СТРАНИ ИСКАТ ДА ИЗБЕГНАТ ПОЯВАТА НА ФИЗИЧЕСКА ГРАНИЦА - КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА През 1998 г.

Павета под наем

Колкото и недоволен да е българинът, той не обича революциите Протестът на някакви български емигранти миналата неделя повдигна въпроса не прекалява ли държавата с гражданските свободи. Фандъкова отпуска жълтите павета под наем на всеки, решил да врещи по властта, затваря улици и булеварди, направо няма смогване,

Шпионинът, който говореше прекалено много

Защо шефът на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен бе принуден да подаде оставка Привърженикът на реда и ръководител на германското контраразузнаване Ханс-Георг Маасен, който бе принуден да подаде оставка, създаде най-вече хаос в правителството и тревога по повод отношенията си с крайната десница.

Камен без книжка уби майка, близнаци и дете. Държавата воюва за глупости

Без медиен шум, обществена и държавна реакция в белослатинското село Габаре вчера погребаха 22-годишната Таня. Погребаха я на рождения й ден. Спуснаха ковчега й в земята с неродените близнаци в утробата й. До нея погребаха и 2-годишната й дъщеричка. Уби ги в катастрофа 35-годишният ром Камен. Криминално проявен.

Желязна завеса падна над “Дондуков”

Имаме премиер и президент, на които по чин им се удава да командват. Но идва ден, в който и двамата трябва да се научат как се отстъпва, за да не взривят институционалния ред От паметника на “Света София” по осевата линия на жълтите павета до Ректората над София е паднала желязна завеса. Подобна през 1946 г.

Меркел поема голям риск с новия закон за имиграцията

Канцлерката Ангела Меркел се надява, че новият закон за имиграцията ще позволи на чуждестранните работници по-лесно да намерят работа в Германия, но нейната настойчивост да запълни рекордния брой свободни работни места рискува да раздразни избирателите, които продължават да негодуват заради нейната политика на отворени врати към бежанците.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Партиите запазват твърдите привърженици, периферията разколебана

Тепърва ще видим дали “развързването на кесията” ще промени тази тенденция Очакваното традиционно политическо затишие през август не се оправда, а напротив. Станахме свидетели на висок градус на политическо напрежение и неспирни проблеми за правителството. Сривът на търговския регистър, фалитът на застрахователната компания “Олимпик” и

Политическите схватки отхапаха от рейтинга на всички, но ГЕРБ все така с 3% пред БСП

- Проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” - Спад в одобрението и за кабинета, и за президента  - Половината българи не искат предсрочни избори Скандалите през август и високият градус на политическо напрежение дават отражение на основните индикатори, които изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа” залага в

Италия: популистите на война срещу пресата

Луиджи ди Майо, една от двете ключови фигури на популисткото правителство на Италия, поведе война срещу пресата, като я обвини, че "замърсява дебата", и заплаши да спре рекламите, които обществените компании пускат във вестниците. "Вестниците вече всеки ден замърсяват обществения дебат и което е по-лошо: правят го с обществени пари",

Режете до дъно

Промяната на начина на осигуряване не е всичко, махнете цялата мизантропско-олигофренска система Миналата седмица народът се развълнува от евентуалните промени в здравноосигурителния модел, които ще бъдат обсъдени на кръгла маса на 26 септември и ще бъде избрана промяна. Нормално е народът да се вълнува,

4-те ползи от “Марица - изток 3” за икономиката

При върховите натоварвания през последните години това е тецът, най-често използван за стабилност на системата Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че “скоро”, още наесен, ще започнат “изгодни за двете страни преговори” за преформулиране на договорите с “Марица - изток 1” (МИ1) и “КонтурГлобал Марица - изток 3” (МИ3).

Коментар на седмицата №1: Когато фейсбук спре

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на седмицата. Този е №1 и е събрал над 110 380 прочитания. Като не могат да плюят по Цветана Манева и Азис, ще почнат да крещят от балконите Алберт Айнщайн мъдро е отбелязал, че ако един ден пчелите изчезнат, човечеството ще живее още 4 години. Но откривателят на формулата за атомната бомба е

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber