Противоречивите коментари от последните два дни налагат няколко разяснения около механизма и очакваните ефекти на мерките за осигурияване на ликвидна подкрепа за банките в България.
На първо място, за пореден път е добре
да се
разграничава
проблем с
ликвидността
от проблем със
стабилността
на дадена банка изобщо.
Неслучайно твърдим, че както икономическата ситуация, така и конкретното състояние на банките в България не дава основание да се говори за “банкова криза” – от типа, който засегна много банки в САЩ и Европа през последните 6-7 г. В онези случаи имаше много банки, които имаха натрупан значителен портфейл от нередовни кредити, т.е. длъжниците не си връщаха парите, а капиталовите резерви не стигаха, за да може банката да покрие своите задължения. В такива ситуации съвсем резонни са идеологическите спорове дали държавата, или централните банки трябва да “помагат” на закъсалите, като де факто субсидират натрупаните загуби от лошо финансово управление. На такива банки в България законът забранява да се помага – както от страна на БНБ, така и от правителството. В по-общ смисъл
това го
“отвоювахме” с
въвеждането на
валутния борд,
който защити данъкоплатците и спестителите от риска политиците да печатат пари и да ги предоставят на губещи банки.
Ликвидните затруднения в банковия сектор са различен проблем – здравият разум ни подсказва, че при извънредни обстоятелства, като например паниката от предишните дни, една или няколко банки могат да попаднат временно под “атака”. Казано иначе, изведнъж голяма част от депозантите да поискат веднага и изцяло да получат средствата си. Ако банката е платежоспособна – иначе казано, кредитите са й добре обезпечени, разполага с капиталови резерви и като цяло има повече активи от задължения – тя има и в момента възможност да получи краткосрочна ликвидност от БНБ (до 3 месеца). Условието е да се дадат подходящи обезпечения. С одобрението на Европейската комисия българското правителство може да предложи и ликвидни средства общо до 3,3 млрд. лева за банки, извън възможността, разрешена на БНБ.
Откъде идват парите и засяга ли това макроикономическата картина?
Ако говорим за предоставяне на ликвидност от БНБ, то централната банка използва т.нар. депозит на управление банково – или един резерв, който надвишаваше необходимото покритие от международни резерви на българския лев.
Когато се създаваше валутният борд, беше заложен този “буфер” – така че ако тези средства се насочат в български банки, да не се намали валутното обезпечение на лева. Сега този резерв е инвестиран в чуждестранни активи, ако се предостави на банките, ще имаме де факто увеличение на парите в българската финансова система. С новата току-що одобрена от Европейската комисия схема ликвидността, която би могла да се предоставя от държавата (но не е задължително да бъде дадена!), ще бъде взета от фискалния резерв. Към момента той стои по сметка в БНБ, която на свой ред го е инвестирала, формирайки общия валутен резерв. Ако част от тази сума се предостави на български банки, то ще имаме отново вливане на средства отвън към вътрешния пазар.
Трябва обаче
да се имат предвид
два детайла,
които ще минимизират потенциалното увеличение на паричния ресурс. От една страна, това са схеми за изключително краткосрочна подкрепа, като средствата трябва да бъдат връщани. Да напомним, че това не е някаква форма на предоставяне на заеми с цел инвестиране в българската икономика, а буквално става въпрос за временно покриване на нужда от налични средства – след няколко дни и седмици банката ще трябва да намери решение и да върне тези средства.
Подобни мерки продължават да се приемат като “извънредни” и
никакви
илюзии
не трябва да
се възлагат
за някакви милиарди към бизнеса или домакинствата.
От друга страна, правителството изключително бързо реагира и попълни фискалния резерв с нова краткосрочна (5-месечна) емисия облигации. Но заемът е взет така или иначе от банките в България – т.е., от една страна, държавата изземва ликвидност от банките, за да има ресурс, ако се наложи да върне ликвидност обратно. На макроикономическо ниво това не променя състоянието на паричните агрегати. Отново не може да говорим за влияние върху кредитния или депозитния пазар. Данните към момента показват, че сме именно в тази ситуация – изтеглящите средства от коментираните банки до голяма степен ги насочват към други банки. Почти няма промяна в парите в брой, както и няма “изнасяне” на пари зад граница (каквото правеха гърците например). Ако един депозант прехвърли средства от една банка в друга, то сумата се прехвърля от сметката на едната банка в БНБ към сметката на другата – т.е. общо в банковата система нищо не се променя.
Така че предвидените механизми за подкрепа няма да променят паричното предлагане, а ще са по-скоро опосреден трансмисионен механизъм за пренасяне на ликвидност вътре в българската финансова система. Тъй като банките ще връщат ресурса, то сумите не са разход нито за БНБ, нито за държавния бюджет и
няма да
променят
параметрите
на дефицита
и общите
държавни
разходи
Допълнителните облигации са краткосрочен дълг (до ноември), като срещу тях ще стои вземане от банката, получила средствата. Но е твърде вероятно голяма част от сумата да бъде в БНБ и да бъде увеличен общия фискален резерв – а възможността да се ползва при необходимост да изиграе възпираща роля срещу евентуални намерения за нови атаки срещу банки.