Все времето ни е виновно, а мълчим
за безотговорността на хората
Порои и наводнения заляха Балканите. Невиждани дъждове потопиха Сърбия, Босна... И в България не е по-добре, но поне още не сме стигнали до бедствено положение. Няма и жертви, поне официално статистиката не отчете жертви от последните дъждове...
Като се съизмерим със съседите си не само по география, но и по мокра съдба, сякаш и малко се успокояваме. И това успокоение върви главно по линия на човешкия принос - щом при тях е толкова зле, значи и при нас може да е зле, при това хората въобще не са виновни.
Така ли е обаче? Няма какво да го увъртаме, отговорът на този въпрос, за съжаление, е категорично "не" и нито дъждовете са невиждани, нито пороите са нечувани.
Валяло е и пак ще вали. Важният въпрос е дали човекът се готви за големите води от дъждовете и от преливащите язовири като цивилизовано същество, или постъпва като дивак. Тоест опитва се да предвиди опасността много по-рано, за да опази и себе си, и имота си от идващата опасна вода. Или пък чака тя да му стигне до брадата, за да вика помощ...
Хайде сега да погледнем най-близките шахти в квартала, в който живеем, до училището на децата ни, тези до офиса, в който работим.
Ако не са до една задръстени с кал и боклуци, значи при вас е настъпило извънредно събитие, изключение някакво. Защото обичайното им състояние е да са тотално запушени. Учудвате ли се тогава, когато и след един най-нормален дъжд улицата, която пресичате, е заприличала на бързотечаща вада, а подлезът, през който се налага да преминете, е залят с половин метър вода? И това не е от месец-два, така си е от години, даже повече от десетилетие.
Властите се сменят, кметове идват и си отиват, но след дъжд винаги е едно и също - порои, чудо невиждано.
Невиждано, защото някой не си е свършил работата, а иначе дъждът си е най-обикновен.
Да погледнем и реките по селата - няма по-тъжна гледка от тази. Коритата им са задръстени от невероятни боклуци - всичко, което е било непотребно, е захвърлено там.
От автомобилни гуми през купища стари пластмасови бутилки, празни буркани, парцали, съборени дървета, всякакви строителни отпадъци.
Допреди години имаше и всякакви автомобилни ламарини, но тях явно са ги почистили "колекционерите" на метали за скраб. Какво тогава да се чудим, че след първия по-обилен дъжд следват наводнения по селата? То си е напълно логично. Тия дни прочетох, че дигите по Дунав не били почиствани от 30 г. Ще му мислят, като тръгне високата вода...
Реките от Балкана направо влизат в къщите ни, пищят редовно хора от селата южно от Средна гора. И как няма да пищят, пороите редовно заливат къщите и нивите им. Но идете там когато не вали - ще видите не един и два, а колони от бракувани военни камиони, които извозват тонове дървен материал. Колко шум се вдигна за незаконната сеч в Рила - и с право! А съдбата на Средна гора не е по-добра - златните букови гори на България потъват в нечии джобове. После плачем и се вайкаме, че идвали реки от Балкана. Ще идват и все по-страшно ще става, щом горите ги нямаме за нищо и допускаме да ги секат безразборно и да ги изнасят за жълти стотинки.
Ами язовирите - тези бомби, които ведомства и министерства си прехвърлят като горещ картоф. Стигна се дотам, че след като рухна стената на язовир "Иваново" и потопи село Бисер на 6 февруари 2012 г., тогавашният премиер набързо ги приши към икономическия министър, та да има кой да носи отговорност, стане ли нова беля.
Сега, 2 г. след трагедията в Бисер, при която загинаха 8 души, пак не е ясно кой се грижи за сигурността на язовирите... Както и все още не е ясно кой е виновен за трагедията в Бисер. Със сигурност не е природата, нито бързото топене на снеговете, но с тях най-лесно вървят оправданията.
Както се оправдаха и при наводнението в Цар Калоян - че там на 6 и 7 август 2007 г. паднали общо 291 л на кв. м, макар метеоролозите да бяха измерили до 80 литра на квадрат, а местните да говореха, че след 4 часа дъжд поражения особени нямало, после ужасът дошъл с голямата вълна от изпуснатия микроязовир над градчето. Но тогава с този гигантски измислен порой идеално вървеше да се оправдаят дадените 8 човешки жертви... И до днес пак няма виновни за тази голяма трагедия.
Не бяха ли залети по същия начин и пазарджишките села през 2005 г., след като изпуснаха водите на язовир "Тополница", без да предупредят хората? Както пострадаха по същия начин в Елин Пелин, Долни Богров и Нови Искър, Ихтиман.
Тогава, през лятото на 2005 г., над страната минаха три големи мокри вълни, нанесоха големи поражения и взеха 31 човешки жертви.
И какво? Да не би някой във властта или в кметствата да си е научил урока? Нищо подобно!
Като че ли "сценария" и в Цар Калоян, и в Бисер, и в Лисичево, и в Елин Пелин го е писал един и същ автор.
Ами то май наистина така ще се окаже. Защото горчивите уроци пак не сме ги научили и всяка години всичките тези бедствия ни връхлитат отново и отново, без да се вземат мерки. Досущ като в училище за диваци. Там научават, че водата може да бъде опасна, дори застрашаваща живота. Но не им стигат силите за следващия урок - какво да направят и как да се предпазят от водата, когато стане страшна. И как да не допускат силата да излиза извън контрол.
Колеги разказват, че когато водата заля Елин Пелин през август 2005 г., двама генерали се сдърпали за една лодка. Единият искал с нея да превози журналисти и да им покаже как вървят спасителните работи. А другият настоявал да я вземе, за да спаси човек. Не е виц, а е типично по български.
Както е типично българско все да се вайкаме, че природата нещо ни е крива, и единственото, което правим, е да се молим на господ. После за щетите чакаме държавата да ги плаща. А всъщност и тази мокра 2014 г. не е по-различна от предишните. И ние също не сме по-различни - пак не сме готови за голямата вода и пак пороите ще ни се виждат нечувани и невиждани. Дано само се размине без жертви.
А държавата? Държавата се е притаила там някъде, гледа от прозорчето на някой бетеер, с който спасяват пострадалите, поредното бедствие...
Преди повече от век Яворов написа своята "Градушка": "Милост няма! Ще стане пак беда голяма." Дръпнали ли сме напред, или все сме си там - безнадеждни и безсилни пред природата?