За катастрофи като тези на "Тракия" не е виновна
мъглата, а високата скорост и лошите пътища
През изминалото денонощие на територията на страната са станали 21 тежки катастрофи, с 21 ранени, двама с опасност за живота и шестима загинали. В София са станали 114 леки и 3 тежки катастрофи с трима ранени.
Тази сводка, най-страшното в която са шестимата ненавреме загинали, се отнася за 31 март 2014 г. Тя включва и двете жертви на магистрала "Тракия", които загинаха след двойното меле заради мъгла рано сутринта на черния понеделник в 6,30 часа.
Пак в този черен понеделник медиите съобщиха, че броят на жертвите от катастрофи само за първите три месеца на година е скочил с 25% спрямо същия период на 2013 г.
Тогава загиналите са били 100, сега до 30 март 2014 г. са 125. Без статистиката да включва жертвите от 31 март. А те са шест за цялата страна.
Докато пиша този текст, днес, на 1 април, зловещите цифри продължават да растат. Пак в същия този черен понеделник, към 10 вечерта трима младежи намират смъртта си, след като на черен път край Попово колата им се забила в дърво и се е разцепила от удара. Тримата са на възраст 17, 19 и 20 г. Четвъртият в колата е оцелял. С каква ли скорост трябва да е карал шофьорът по този черен път, за да нацели дърво с такава сила, че БМВ-то да се разцепи? Със сигурност не е била 40 или 50 км/ч. Още една катастрофа, зад която се крие елементарна човешка глупост, защото водачът не се е съобразил с пътните условия. Глупост, след която идват човешки трагедии - за близките на трите загинали момчета.
Ще каже някой - добре, тук може и да е имало глупост и безотговорност, но къде е глупостта при двойното меле на "Тракия"?
Всеки може да дава различни квалификации, но си е чиста глупост в мъглата някои от колите да са карали със 140 км/ч. Първо - законът нали им го позволява. Второ - мъглата ги е пресрещнала като с нож - рязко видимостта е паднала до 4-5 метра, но когато секунди преди това си карал със 130-140 км/ч, колкото и да набиваш спирачки при внезапно променилата се ситуация, разбираш, че си безпомощен и се надяваш само на слепия късмет.
Но него го няма, за съжаление! Не само го няма, но за проклетия едната черна серия от верижни удари в посока към Бургас сякаш не стига, че има и още ужас и смърт - само на 20 метра по-нагоре в обратната посока - към София - нова тежка серия от верижни удари. И все с жертви и ранени - общо 2-ма загинали и 15 ранени. Медиите вече разказаха подробности за двегодишната Николета след сърдечна операция отивала на контролен преглед в София, но сега я лекуват в Пловдив след извънредна операция заради катастрофата на "Тракия". Лекарите преценяват, че състоянието и възстановяването на детето е изключително деликатно. И как да е иначе, става въпрос за преживяна тежка сърдечна операция. А сега отгоре и тази беля...
Мъж пък разказва, че избрал да се удари в тир, за да не бутне лека кола, в която жертвите ще са повече. Сега е ранен. Като още други 14. За някои от тях възстановяването ще продължи месеци. Месеци на страдание и болки.
Както и много средства за лечение, дошло заради човешки грешки, глупост и безотговорност. (Парите за потрошените автомобили не ги броим.) Защото е много лесно да се обвинява мъглата, спуснала се сякаш от нищото, поредното природно бедствие, с каквито предпочитаме да си обясняваме всякакви драми и трагедии в живота по български.
Но ако се замислим трезво, ще видим, че не природата ни е виновна. Защото днес е непрогледна мъгла, утре ще се изсипе порой, а после ще има градушка или поледица.
Затова, първо, хайде пак да помислим, може ли по българските магистрали позволената скорост да е 140 км? Направиха го уж да сме били повече европейци. Но с просто око се вижда, че родните магистрали с малки изключения в някои участъци са като бедни роднини на европейските.
Второ, по същата тази "Тракия" има километри вълнообразен асфалт, не дай боже там да се наложи внезапно спиране, със сигурност ще има пострадали. Друг пример - близко до участъка с двойното меле преди година загина жена - заради дупка на платното на "Тракия". И кое е по-важното - да сме повече европейци на приказки, или да съобразим, че местната инфраструктура не ни позволява да се правим на пилоти от Формула 1.
Има и трето, и то е, че българските пътища буквално са задръстени от тирове. Обяснението е просто - по тях се пресичат товари от Европа за Азия и обратно. А щом е така, скоро от този поток няма да се отървем, напротив, той ще се увеличава. Само че и за тях режимът на движение е повече от либерален. С триста зора успяха малко да ги озаптят за уикендите и празниците. Но това са броени часове, а през останалото време очите на водачите трябва да са четири, защото не знаят кой тир ще тръгне да изпреварва друг камион и така всъщност да те затапи, което задължително означава набиване на спирачки и поглед вдясно, дали пък от аварийната лента не те изпреварва друг кандидат пътен убиец. Такива неща се случват по българските магистрали и какви ли не още "чудеса".
Сещам се тук и за последния хит от серията предложения, които депутати обмислят от месеци като поправки в закона за пътищата. Та едно от тях е например за прегрешилите шофьори в събота и неделя глобите да са двойни, защото така щели да станат по-малко катастрофите по пътищата. Вятър!
Ето, давам им за пример катастрофата от понеделник, 31 март, когато хората са тръгнали не на разходки и забавления, а на работа или по лекари. И какво тук ще им помогнат двойните глоби?
Фактите са налице, трябва някой да ги разчете правилно. Няма какво да се тупаме в гърдите, че жертвите за година в България били паднали под 1000. Да, има спад наистина в последните две години, но той лесно може да тръгне в посока нагоре, ако разчитаме само на стара слава.
Преди ден европейската статистика посочи, че България продължава да е сред страните от ЕС с най-много загинали по пътищата - по 82 смъртни случая на 1 млн. души. Смъртните случаи по пътищата през 2013 г. са средно 52 на един милион жители на ЕС при 56 година по-рано и 113 за 2001 г.
Имаме още много път да извървим, преди да се доближим до първите в тази класация - Швеция (28 смъртни случая на 1 милион население), Великобритания (29), Дания (32). Което означава, че сме някъде по средата, и то не за добро. Има още какво да учим и да правим, за да станем европейци, поне на пътя.