С ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ разговаря Генка Маркова
- Кафето, което изпиха Бойко Борисов и Лютви Местан в Кърджали, ще промени ли нещо в политиката, г-н Луджев?
- Не мисля, че в ДПС са готови да развалят ортаклъка с БСП. Макар че още преди 2-3 г. Ахмед Доган и други ръководители на ДПС почнаха да говорят за изчерпване на лявоцентристката коалиция и за формиране на нова - дясноцентристка. Тогава се водиха преговори със СДС, Синята коалиция, но пропаднаха. Мисля, че това кафе по-скоро е знак на ДПС към БСП: Внимавайте, имаме и други възможности. Тъй като се натрупаха няколко случая на разногласия между ДПС и БСП. Познавам почерка на Ахмед Доган, той ги умее тези знаци.„
- Разчитате този знак като предупреждение?
- Да, но не мисля, че ще има съществен резултат.
- Подобни маниери може ли да разчупят блокажа в политиката, който и вие определяте като непродуктивен?
- Блокажът е с по-дълбоки корени. Той е в самия характер на политическата структура, която се установи в България. Става дума за този партийно-клиентелистки модел, в който няма място за идеологии, за реформаторски политики. Един испански философ и политолог казва, че няма особена разлика между двете големи партии, защото според него има две големи стада, които искат да пасат в бюджета. Тоест всичко се превръща в борба за овладяване на държавната власт, за слагане на своите партийни кадри във властта и използването на държавните ресурси и еврофондовете. В резултат на този модел, който се формира още във втората половина на 90-те години, бюджетът и държавата останаха и продължават да бъдат основен източник на забогатяване,
за власт и влияние.
Една от особеностите на партийно-клиентелисткия модел у нас е, че се запази централизираният държавно-партиен модел на управление. Ако в първата вълна на либерализация през 1991-1993 г. до голяма степен успяхме да изтласкаме държавата от икономическото пространство и от стопанската дейност на хората, то при правителствата на Виденов и Костов се извърши рецентрализация - връщане на концентрацията на административната власт върху икономиката в ръцете на управляващите партийни елити. Това беше направено съзнателно, в този период беше узаконен и този модел, при който партийните елити започнаха да се формират и да съществуват на принципа власт - пари - пари - власт. Затова политолози като Андрей Райчев говорят за т.нар. политически капитализъм. Че именно с тази сделка власт - пари - собственост у нас се формира един непроизводителен капитализъм, един зависим от политическата власт
капитализъм, който, вместо да произвежда блага и да развива държавата, само консумира, изсмуква и опустошава държавата, опустошава и доходите и възможностите за живот на хората.
- Този ли модел определя политическото и сега?
- Да, той го определя. И затова - ако се върнем към първия въпрос, при нас политическият диалог не е за постигане на едни или други решения по посока на модернизацията и реформирането на страната, а е вид пазарлък. В зависимост от това кой с кого може да държи властта, така се поставят и партийните отношения. Тези противопоставяния, които имаме сега, не са на принципна основа.
- Очаквате ли някаква драстична промяна в този модел, идват избори за европейски парламент?
- Най-печалното е, че не се вижда модерна перспектива за един нормален европейски модел на функциониране на държавата в полза на обществото. Новите политически формирования, които се надигат сега, като че ли по традиция имат главно популистки аргументи. Това са формации, които нито имат капацитета, нито нагласата да провеждат сериозна модерна политика.
Популистката риторика е голяма, но политиката се прави от хора. Идва ми наум да цитирам Световната банка, която още в средата на 90-те години казваше, че разликите в развитието на източноевропейските държави, както и по-малкият прогрес при едни и по-големият при други се дължат на различни фактори - икономически, културни, манталитетни, но има един основен - той е в разликата в енергията, капацитета и посветеността на националните лидери и на националните политически елити към процеса на реформите. Този доклад продължава така: От това какви лидери избира една държава, проличава пригодността на нацията към демокрация и демократично развитие.
- Тоест от Световната банка са имали предвид, че не сме дозрели до демокрацията?
- Извърши се една много негативна селекция в българския политически живот на базата на този партийно-клиентелистки модел, в политическия живот първоначално надмогнаха, а сега вече като че ли са трайно установени едни типажи главно на хора, които се водят от личния, груповия, корпоративния интерес, за които общественият интерес и дело не съществуват. И това дава облика на тези политически елити. И още един момент - обикновено те са свързани с едни групи, които са се обогатили в тези времена, имаме реални корпоративни структури, реални групи успели хора, както се наричат.
Тези групировки обаче създадоха една особена среда на българските партии, сраснаха се с тях и ето я основната причина за тази стагнация в политическия живот и деградация - в социален, икономически, пък и в морален план на обществото.
- А какво се случи с политическото дясно?
- Дясното в България агонизира още от раждането си през 1990 г. Още в първото СДС и в първите разцепления е генезисът на това, което и сега се случва. Проблемът е, че в дясното изгониха реформаторите, хората с капацитет и възможности, хора на доктрината за развитието на страната. Взеха връх отново тази категория хора на личната кариера и облагодетелстването от властта. Това е видно и от управлението на ОДС. Неслучайно оттам започна и голямата катастрофа на дясното - от крайно несправедливата непрозрачна приватизация, която транслира богатството на страната в ръцете на полулегални структури, офшорки и легитимира точно грабителския тип новобогаташи. И оттогава дясното не може да се възстанови. Основната причина е, че се загуби доверието на хората. И сега, ако говорим за неговите остатъци, те са в новосъздадения Реформаторски блок, където имат същия проблем - носят наследството, носят недоверието на хората. Носят усещането за фалшификат. Освен това РБ тихомълком реабилитира ГЕРБ, като го изважда от мястото му на партия на мафията. Което показва, че тях ги интересува само властта - да влязат в парламента, да имат достъп до властта.
И те, и Плевнелиев говорят за модернизация, но никой не посяга на тази държава, върху тази администрация. Най-големият проблем на сегашното управление е, че отново са кърпачи. Говорят за бедността, но никой не смее да извърши радикални реформи в публичния сектор, в държавната администрация, върху тези отношения на власт и икономиката. Става все по-трудно, ако не е станало и невъзможно, раждането по някакво чудо на политическа сила, която да извърши сериозни политически промени. Няма заинтересовани среди.
Димитър Луджев е роден на 27 март 1950 г. в Бургас.
Завършил е социология и политология в УНСС.
Участва в Кръглата маса от 1990 г. от страната на СДС.
Депутат във ВНС и парламентите до 2001 г.
Вицепремиер от СДС в кабинета на Димитър Попов и военен министър в правителството на Ф. Димитров.
Професор, доктор. Има множество научни публикации, сред които се открояват "Град на две епохи. История на обществените групи в българските градове в средата на ХХ век", "Революцията в България - 1989-1991".