Eвропа и светът ожалиха украинците заради ужасите, които преживяваха - на Майдана и в цялата страна. Заради потисничеството, безправието и несвободата, в която живееха обречени от години.
Истинският ужас дойде преди дни с телата на загиналите по барикадите на Майдана, с живите изгорели по окупираните сгради около централния площад на Киев.
А обяснението защо се стигна дотук се появи дни след примирието - когато протестиращите влязоха в дворците на бившия вече президент Виктор Янукович и неговия генерален прокурор Виктор Пшонка. Тогава хората разбраха защо властта не искаше да се раздели със заветните си постове. Защото и за Янукович, и за Пшонка, и за останалите от техния кръг е било ясно каква цена ще заплатят - ще трябва да се разделят не само с несметните си богатства, но ги заплашват арести, съд, нелеки присъди. И защото дори бягството им от Украйна да е било предварително организирано, дори сметките им в швейцарски банки да са неприкосновени, е трябвало да жертват части от заграбеното.
Гледките от къщите на Янукович и Пшонка, които обиколиха световните новинарски емисии, предизвикват много реакции, но първата е една и съща - потрес. Не толкова заради т.нар. разкош, злато и скъпоценности. Това сме го гледали и другаде, главно след прогонването на диктаторите от някои азиатски и латиноамерикански държави. А защото всеки човек разбира сърцевината на проблема - че от тези хора няма как да очакват да защитят интересите им, нито техните лични, нито на страната. Няма как онзи, който е струпал като същински съвременен Плюшкин камари от злато, скъпоценности, колекции от скъпи автомобили и мотоциклети, барокови статуи и какво ли още не, да мисли за хората.
Каква държавническа мисъл и каква законова справедливост да очакваш от тези хора?
Нула, отрицателна, никаква!
Този отговор човек получава, когато види къде и как са живели тези двамата - президент на държавата Украйна и генерален прокурор. Те вероятно са си мислили, дори са били убедени, че са се докопали до рая на Земята. Днес, часове след като двамата избягаха, прогонени от най-високите държавни постове, се вижда и с невъоръжено око, че това всъщност си е една жалка история, нагледен урок какво не трябва да бъде човек.
Тази гледка - на техните къщи дворция има много страни. Първата е знакова и тя е свързана с въпроса откъде тези хора са имали толкова средства, за да напълнят всяко кътче, всяка стая, всяка тоалетна и баня с толкова злато, статуетки, скулптври, картини, изящни бижута, скъпи полилеи, инкрустирани мебели, дървени подове като в дворец на Екатерина Велика. Отговорът няма как да бъде в тяхна полза.
Ясно е - придобитото не е от заплата, пък била тя на президент или на главен прокурор. (Тук колеги украински журналисти се впускат в подробности - че генералният прокурор дължал половин милион гривни за ползвани комунални услуги. Или пък как самият Янукович е вземал по около 115 000 долара годишна заплата като държавен глава. А само имението му в Межигорие край Киев е оценено на повече от 100 милиона долара.)
Впрочем украинският президент съвсем не е паднал от небето и добре разбира от пиар. Затова през юни 2011 г. Янукович кани журналисти в своята официална резиденция - няколко прилично изглеждащи спални и приятен офис, в който президентът работи. Домът е скромен, пишат тогава украинските журналисти. И припомнят, че 25% от гражданите живеят под прага на бедността, а средният годишен доход е 4800 долара.
Та след като хората знаят, че натруфеният палат на Янукович няма как да бъде платен нито с неговата заплата, нито с някакво въображаемо наследство, нито с отсъстващ предишен бизнес, избират другия възможен отговор - от кражби, рекет и подкупи. Впрочем същото се говори в Украйна и за неговата сянка - главния му прокурор Виктор Пшонка. Двамата пристигат в Киев от Донецк и постигат връх в кариерата си, подкрепяйки се един друг. Янукович е кум на Пшонка и кръстник на сина му Артьом - депутат в парламента от Партията на регионите.
Някой изкушен може да каже: Дай боже всекиму! Но дали това е пожелание, или по-скоро тежко проклятие?
Защото какво са тези двамата - крадци, застанали начело на една пропаднала държава. Със съществен принос за нейното пропадане. Тежко и горко на всеки народ с такава съдба. Какво ли обясняват днес украинските мъже на своите деца - дали им казват да не правят така, или просто със снимките от къщите на Янукович, Пшонка и другите от този кръг им обясняват защо са били денонощно на Майдана, на барикадите. И защо години наред бедността е била тяхна съдба, не само всекидневие.
Да видим все пак какво показват картинките от живота на едни диктатори. Алчност плюс кич плюс безбожие. Защото какво друго обяснение може да има подобно стълпотворение на вещи и съкровища в една сграда, нарочена за дом. Някои побързаха да нарекат това невероятен лукс. Какъв ти тук лукс! Подобни грозни гледки за милиони трудно ще намериш по света. Те са само и единствено събирателен образ на чудовищна арогантност. Вижте само портрета на Пшонка като римски цезар - картината говори повече от хиляди заклеймителни речи пред всякакви високи трибуни. Колко трябва да се самозабрави един така наречен генерален прокурор, решавал съдбите на хиляди украинци, настоявал до последно президентът Янукович да обяви извънредно положение, та да има още арести, присъди по бързата процедура, а може би и разстрели.
"Пшонка - това не е само генералният прокурор, това е цялата тази пшонкиновщина, разяла като сифилис правораздавателната система на Украйна", пише украински журналист. И напомня, че родният брат на Пшонка - Николай, "заради изключителните си морални и професионални качества" е зам.-шеф на Висшия специализиран съд по граждански и наказателни дела. И още - че Артьом Пшонка не е само депутат, но и помощник на баща си, когато е трябвало да се получават подкупи за образуване или закриване на дела, за задкулисни назначения в прокуратурата на Украйна.
Как да обясниш всичко това? Ами с две думи - пълна деградация. Да се върнем към имението на Виктор Пшонка в село Гореничи край Киев - блогърът Евген Чубук показа уникални кадри на света. И разказа, че там имало откраднати евангелия, че дори и мощи на светци. Какво ли са си мислили тези двамата - Янукович и Пшонка? Че над тях е само Господ! Е, може би и малко Путин.
Пропуснали са обаче две неща - че всяка империя някой ден се разпада и всеки диктатор отива по пътя си. И още - че на такива като тях задължително някой ден някой Майдан ще им поиска сметката.