Първите признаци на корозия най-често са невидими отвън, защото процесът протича в дълбочина
Вдългогодишната си практика на домашен майстор най-голямо безпокойство и съмнение в способностите си, че мога да се справя с един ремонт, съм изпитвал, когато се сблъсквах с увреден или частично разрушен бетон и стоманобетонни конструкции.
Има ги в почти всяко жилище с изключение на изградените от дърво къщи или от съвременни изкуствени материали. Тук ще ви разкажа всичко, което съм научил от опита си да се справя с такива проблеми, и най-вече наученото от спецове в строителството и ремонтите.
И до днес
съществуването
на голямата част
от строителството
зависи от здравината
и устойчивостта на стоманобетонните конструкции в жилището да носят предвиденото натоварване и да издържат на екстремни натоварвания. Дори и неспециалистите знаят, че стоманобетонът е материал от две съставки - бетон, получен от свързването и втвърдяването на разтвор от цимент, пясък и трошен камък (или речен чакъл), и армировка, направена от стоманени пръти.
Бетонът има висока устойчивост на натиск и малка на опън, включително на огъване. Стоманената армировка пък притежава обратните качества, защото именно тя поема напреженията на опън.
Така двата материала си взаимодействат и конструкцията е едновременно устойчива на натиск и на опън. Ако единият от двата елемента загуби своите качества, цялата система започва да се руши.
Слабото място са стоманените армировъчни пръти, които, ако не бъдат взети специални мерки за защитата им, неизбежно корозират. Ръждата бавно и неумолимо ги разрушава от периферията към центъра на пръта. Те постепенно изтъняват, докато станат негодни да поемат натоварването на строителната конструкция.
Първите признаци на корозията най-често са невидими отвън, защото процесът протича в дълбочина под повърхността на бетонната конструкция. След време и по-бързо, когато прътите се намират близо до повърхността, върху нея избиват ръждиви петна, които стават все по-ярко оцветени и площта им постепенно нараства.
После следват напукване и разрушаване на бетонната повърхност. Това се дължи на налягането, което е заради непрекъснато увеличаващата се ръжда. Тя буквално разпуква бетона по посока на най-малкото съпротивление - пласта, който отделя армировъчния прът от повърхността. Така
стоманобетонните
пръти се оголват,
достъпът на влагата
и въздуха до тях
се улеснява, от
което корозията
се активизира
Тя се появява още по-скоро при неправилно изпълнена армировка и наливане на бетонния разтвор, когато не е спазено изискването за минимална дебелина на пласта бетон между повърхността и армировъчните пръти.
Преди години се приемаше, че армировката е сигурно защитена, ако минималната дебелина на слоя бетон, отделящ я от повърхността, е около 1,5 см. Причина за подобно решение според спецовете е криво разбран стремеж за икономии на всяка цена, защото този пласт бетон не поема цялото натоварване. Нормално сега за минимална дебелина се приемат поне 4 см.
Не трябва обаче да пренебрегвате факта, че бетонът е добре защитен, ако не бива периодично обливан с вода. Представата на някои пишман строители, че стоманобетонът с времето става все по-здрав и особено ако се поддържа постоянно мокър, е далеч от действителността.
Тези представи навярно са родени от необходимостта бетонните изделия да се поддържат влажни, докато бетонът свързва и набира якост.
Бетонът не е напълно водонепропусклив материал и когато стоманобетонната конструкция е подложена на овлажняване, влагата повече или по-малко прониква в дълбочина, като достига до армировката. След време защитната покривка става все по-слабо ефективна, докато настъпи пробив в нея и се разрушава.
Възстановяването на корозирала носеща стоманобетонна конструкция не е шега работа и не е терен за изява на пишман строители. Както и в медицината, преди да се пристъпи към лечение, е необходима вярна диагноза.
Такава могат да дадат само специалисти, а за себе си може да оставите по-леките увреждания, с чийто ремонт ще се справите без чужда помощ.
Когато установите, че корозията е силно напреднала и армировъчните пръти са видимо изтънели, се налага допълнително укрепване. Най-добре е това да се извърши с модерните и ефикасни материали, произведени от въглеродни нишки с изключително високи якостни показатели и значително надвишаваща използваната за армировъчните пръти стомана.
Преди същинския ремонт първата ви работа е да изкъртите до здрава основа напукания и рушащ се около корозиралото място бетон. Всички нездраво свързани части трябва да се махнат, докато корозиралите части на армировъчните пръти не бъдат открити и станат достъпни за по-нататъшна обработка.
Почистената повърхност на бетона трябва да е грапава, за да има по-здраво свързване с ремонтния разтвор.
Откритите армировъчни пръти са следващата задача при подготовката за ремонта. Те трябва да бъдат почистени от полепналите по тях остатъци от бетон, а след това и от ръждата. За предпазване на откритата част от армировъчните пръти
почистената
повърхност е добре
да се боядиса със
защитно покритие,
каквото можете да купите от всеки строителен магазин.
Подготвеният изкъртен и почистен участък се запълва с разтвор на циментова основа, съдържащ модифицирани изкуствени смоли. Има ги по магазините и само трябва да ги разбъркате с вода според инструкцията на производителя.
След втвърдяване такъв разтвор образува плътна маса с много висока якост на натиск и огъване, същевременно запазва еластичност, която позволява да издържа на температурни разлики без образуване на пукнатини.