Интериорът е един от победителите в категория "Домът на читателя" в конкурса на списание "Идеален дом" "Къща на годината 2015". Публикуван е в броя от месец октомври 2015 г.
текст Николета Киркова снимки Момчил Христов
Преди 20 години художникът Бензо купува един от 20-те хана на село Миндя. Днес 200-годишната постройка е превърната в чудесен дом на два етажа със стаи за гости и отделна трапезария. От керемидите до външната врата всичко е запазено или възстановено в автентичен вид. А това допълва чара както на имота, така и на цялата местност.
Навремето в Миндя, което се намира на 22 километра от Велико Търново и на още толкова от град Елена, имало повече от 20 хана. Този, който днес приютява в двора си и две отделни къщи за гости, грънчарска работилница и Музей на комунизма, е истински притегателен център за градските хора. Защото тук остават насаме с чудния Еленски балкан, домашните яйца и мляко и прекрасната архитектура на къщите. В краен случай и с лаптопа си.
В едната половина на голямата къща, т.е. в хана, живеят Бензо, съпругата му Мира и двете им деца. Останалата част е предназначена за гости. Някои от постройките в двора, включително и оградата, били съборени от времето, но семейството ги изградило наново буквално камък по камък. УСтроихме бавно и полека, с мерак, като за себе сиФ, разказва Мира. И допълва: УВсъщност си направихме място за нашите приятели.Ф
Бензо, който е известен автор на керамични изделия, е правил почти всичко сам. Помагал му главно неговият верен приятел Мартин, който по професия е инженер. За Мира останала отговорността за градината, която днес е приютила няколко плодни дръвчета. Тя самата признава, че най-съвременното в целия имот е банята към всяка стая. И безжичният интернет. Съвсем умишлено обаче няма телевизия. Преди няколко месеца успели да завършат лятната кухня към едната от къщите за гости. Отново събирали от изоставени имоти греди, камъни, всякакъв дървен материал, за да я изградят в съвършено автентичен вид и стил.
Дървената скелетна конструкция на голямата къща е от бук, защото тази дървесина е мека и лесно се обработва. Пълнежът е правен от плет, кал и глина. Затова не се учудвайте, ако усетите, че подът под краката ви на втория етаж лекичко се люлее. Той е просто оригинален гредоред, между чиито греди се слагат дъски и пръст.
Тук рядко са се използвали гвоздеи, захващането на отделните елементи е ставало на сглобки. На покрива обаче се виждат ковани гвоздеи, което подсказва, че първият собственик е вложил доста средства и не се е скъпял да изгради здрав дом. По това време покривите са били с турски керемиди, правени на ръка. Днес трудно могат да се намерят такива, освен от някоя стара необитавана къща.
Като говорим за типичен стил, няма как да не ви направят впечатление в селото различните като архитектура и орнаментика къщи. Оказа се, че този интересен детайл си има своя прелюбопитна причина. В началото на ХХ век от този край тръгнали доста гурбетчии, които пътували до Чехия, Австрия, Германия и Русия, повечето като градинари. След като се завръщали в родното село Миндя, строяли къщите си в стила на домовете, които видели навън. Едно нещо със сигурност може да се признае на тези хора Ц имали са вкус и най-вече усет за красивото.
Домът на Бензо и Мира е не само добре поддържан стар имот. Той е и арт център, където през уикендите се организират курсове по грънчарство, и място за релакс с уроците по йога, и чудесен терен за организиране на тиймбилдинг.
И не се притеснявайте да търсите в Миндя нашия домакин просто като Бензо. Всички го знаят само с това име, рядко ще се обърне, ако го повикате като Данчо. Освен ако не реши да стане кмет на селото. Тогава ще трябва да го впишат официално в листите с двете му имена. Или ще си остане като кмет Бензо.