Модата не подминава и традиционни отрасли като земеделието. Отглеждането на малки оранжеви плодчета, обвити в кафява шушулка, е сред последните писъци в селското стопанство у нас. Те носят екзотичното име физалис, но търговците по пазарите ги наричат "колумбийски череши".
В България има отлични условия за отглеждане на физалис край морето, твърди шефът на дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство Георги Ралчев. Цената на плодчетата с леко тръпчив освежаващ вкус е атрактивна - в магазините ги продават по 2-3 лв. за 100 грама.
Освен за директна консумация и плодови салати се използват масово в сладкарството - за украси на торти, сладоледи и пр. Може да се правят и на сладка или да се сушат като смокините.
Отглеждането на физалис е много интересен и доходен бизнес, тепърва ще се развива у нас, смята Ралчев. Трудно обаче било да се изчисли каква е печалбата от 1 дка, защото все още пазарът не е сигурен. По експертни оценки доходите могат да са до 6000 лв. от декар.
И сред културите за биогорива се появява нова мода. Правели се опити за отглеждане у нас на непознатото северноамериканско растение силфия. В добавка с царевица от нея може да се прави биогаз.
Добивите при силфията стигат до 2 тона от декар.
Тя е по-устойчива от царевицата на плевели и неприятели. Дори и при засушаване дава добри добиви.
Силфиятае растение с жълти цветове, висока е от между 2,5 и 3 метра, обясняват експертите.
Листата са противоположни и израстват заедно, като образуват нещо подобно на розетка. Така растението може да улови росата или дъждовните капки.
От 3-4 г. много модно у нас е и отглеждането на арония. Тя на практика не е нападана от неприятели и е много подходяща за биоземеделие, защото не се налага пръскане.
Аронията не е претенциозна и към почвите, на които се засажда. Може да се отглежда от 450 до 900 м надморска височина, без значение дали теренът е наклонен.
Инвестицията за 1 дка с арония е 1800-2000 лв.
Засаждат се по 100 дръвчета. Добивите пък са по 1000-1200 кг/дка.
И при нектарините има новост. Вече е факт първият български сорт - "Гергана". Досега нектарини у нас са отглеждани върху подложки от други видове.
Най-много европроекти за ябълки и грозде
Най-голям интерес има към отглеждането на ябълки и десертно грозде според подадените проекти по програмата за развитие на селските райони. Европари са поискани за създаване на 2483 дка ябълки и 2789 дка грозде. (Виж таблицата в галерията - бел. ред.)
Голям е интересът и към отглеждане на лавандула, лешници, череши, сливи. Има и по един подаден, но все още неодобрен проект за трюфели и черници.
Десертното грозде е на мода заради добрия прием в Европа. Институтът в Нов чифлик имал цял каталог с десертни сортове.Навремето България е изнасяла грозде към цял свят, но сега внася от Турция и Гърция.
Подобно е положението и с лешниците. При тях инвестицията обаче е сравнително голяма - по 4000 лв. на дка. Това не позволява на родната продукция да се пребори с дъмпинговите цени на вносната.
Връща се интересът и към традиционни плодове като черешите, но от нови атрактивни сортове. Последните два признати преди дни са "Розита" и "Розалина". (24часа)
Субсидии от 2013 г. само за биохрани
Модата в бъдеще ще е изцяло в биохраните - домати, краставици, чушки, но със сертификат за екопроизводство, твърдят от земеделското министерство.
След 2013 г. ще има промяна в общата селскостопанска политика. Най-вероятно ще се субсидират само производства, които щадят околната среда, обясняват експертите. И при биопродукцията обаче имало нова тенденция. Масово хората на Запад не купували вносни биохрани.
Причината е, че за доставката им се изминават с тирове хиляди километри, което замърсява околната среда с въглероден двуокис. Така ползата, че не е имало препарати при производството, се обезмисля. Затова във Франция масова била нагласата да се купуват само храни от региона. Имало и местни знаци за качество. Няма интерес за отглеждане на орехи у нас, причината е, че пазарът е залят с ядки внос от Турция на много ниски цени, твърдят от земеделското министерство. Иначе в последните месеци са пуснати нови сортове орехи с високи добиви - "Диамин", "Юбилеен 80", "Валмар". (24часа)
Круши растат като лозе, добивите 7 пъти по-високи
Hова мода има и в технологията за отглеждане на земеделската продукция. Това са т.нар. високоинтензивни насаждения, при които на малка територия има много на брой дръвчета. Те са нискостъблени и лесно се берат. Така се гледат например круши, като се привързват към тел, опъната между бетонови стълбове, както е при лозята. Задължително изискване е капковото напояване.
Има голям интерес към тази технология, но все още у нас не е добре разработена, защото водата е скъпа и липсват хидромелиоративни съоръжения, обясни шефът на "Растениевъдство" Георги Ралчев. Иначе добивите с нея от 1 дка са 4 до 7 пъти по-високи от традиционните.
Имало връщане към традициите череши да се гледат в Кюстендилско, кайсии в Силистренско, праскови в Сливенско.
Продължава модата да се гледат и етерично маслени култури и билки. Тази година обаче имаше проблеми с много ниската изкупна цена на розовия цвят, което отблъснало част от стопаните.
При билките модерно е да се гледат шипки, защото не изискват пръскане и инвестиции. Те били и много подходящи за сертифициране като биопродукт. За изкупуването им имало доста сериозен интерес, включително и от чужбина.
Все още у нас стопаните не осъзнават нуждата от създаване на организации на производителите, за да могат да пробият на европейския пазар, твърдят обаче експертите в земеделското министерство.
В Европа думата кооперация била синоним на успех, а у нас на комунизъм. Затова и досега имало само една регистрирана организация на производителите, въпреки че създаването им се субсидира с европари. (24часа)
Гледа се като домат, богат е на витамин А
Родината на физалиса е Латинска Америка. Първоначално у нас идват като внос от Колумбия, заради което търговците в столицата ги наричат "колумбийски череши". В момента обаче почти изцяло се вкарват от Гърция, обясняват експертите.
Физалисът е тревисто растение с височина от 40 см до 3 метра и прилича на обикновен домат. Иска много слънце и по принцип е застрашено от измръзвания. Има обаче разновидности, селектирани в Южна Италия, които издържат и на умерен климат. Плодовете съдържат много витамин А. Затова лекарите ги препоръчват като антиоксидант. Чаят от листата на физалис пък действа антиастматично и диуретично. Има антисептични свойства.
Родното е хит при животните
В момента най-модерното при животните е развъждането на стари български породи, твърди шефът на агенцията по селекция и репродукция Васил Николов. Сред тях са родопското късорого говедо, шуменската медночервена овца, брезнишката, риплянската и пр. Това са т.нар. местни автохонни породи, които се субсидират и от ЕС. Помощта за една крава е около 200 евро на година по мярката за агроекология.
Родопското късорого говедо например е уникално - прилича повече на примитивните торфени говеда, отколкото на съвременните. Стига височина едва 1 м и тегло от 150-180 кг. Отглеждането му започнало от родопското село Кушла, където имало 60-70 животни. Сега в целите Родопи бройката е 500. Има и ферми с по 40 животни.
Говедото е на паша през цялата година, едва по няколко дни през зимата стои затворено.
Голям е интересът и към отглеждането на белгийски породи зайци гиганти. Засега обаче той е без реализация, защото у нас липсват лицензирани кланици за заешко, казаха от агенцията по селекция. (24часа)