Да започнем с една интересна статистика от 2011 г., когато Виетнам е бил посетен от 6 милиона чуждестранни туристи, от които българи са били... 6-има души. Тези смели сънародници ще останат завинаги в историята на българо-виетнамския туристообмен, защото фигурират черно на бяло в официалната справка за бизнес отношенията между двете страни, публикувана в сайта на министерството на икономиката.
При това положение може да се каже, че делът на българските туристи във Виетнам възлиза на 0,0001%. Добре, че през последното десетилетие виетнамската туристическа индустрия не е разчитала на нас. И не че през последните 2-3 години нещата са се променили драстично в положителна насока, но все пак днес бройката на българските туристи във Виетнам е по-кръгло двуцифрено число. А тази на другите чуждестранни посетители е набъбнала с още един милион души.
Едно време Виетнам сигурно е привличал само закоравели авантюристи, но това със сигурност е било отдавна. През 80-те години на миналия век най-много стотина хиляди души годишно са посещавали страната.
През последните години обаче туристическата индустрия се е развила главоломно. И има защо да е така. Вълшебни острови и безкрайни плажове, бързо развиващи се градове, които предлагат всевъзможни глезотии и самотни планински села, великолепна и разнообразна кухня... Виетнам има с какво да заплени сърцата на чужденците. Зависи кой си, какъв си, откъде идваш и какво очакваш. Страната предлага различни варианти
за престой на
австралийски
колежанин
палаткаджия,
германско семейство
пенсионирани
счетоводители и
руски никелов
олигарх
с придружаващите го лица. Във Виетнам има и хостели за по 5 долара нощувката, и многозвездни ризорти с яхтен пристан и хеликоптерна площадка.
Хубавото на виетнамската туристическа система е, че не разчита само на лоукост посетители и нискоразрядни олинклузив туристи. Нито пък и не ги пренебрегва за сметка на седемзвездните елитарни пасажери. Има баланс и, така да се каже, място за всички под голямото виетнамско слънце. Гамата на нюансите е пребогата. Възможностите за добро прекарване също. Може да се отдадете на гурме маратони, клубинг и епикурейски нощен живот в бившия Сайгон, да изследвате карстовото плато Донг Ван в Северен Виетнам, да отседнете в къщата на семейство от малцинствената група муонг в провинция Хоа Бин или да плавате между скалните острови в Халонг - на кану или в 5-звездна яхта. А може и през цялото време да искате да се въргаляте на някой плаж. Ей така само, за да дразните приятелите си във фейсбук, които по това време обсъждат проблемите на снегопочистването в родината.
Като човек, ходил във Виетнам повече от веднъж, нямам никакво намерение да ви занимавам с неща, които може да прочетете в интернет. Само ще ви дам няколко жалона, по които да се ориентирате в трендовете, извън задължителното посещение на всеизвестните забележителности. През 2014 г. туристическата индустрия на Виетнам е готова да представи на жадните за нови дестинации чужденци няколко по-неизвестни, но достатъчно атрактивни плажа - островите Ко То и Куан Лан на север, Чу Лай, Хай Хоа и Ки Нон в централната част на страната и Вин Хи на юг. За тези, които обичат планината, вече има нови възможности за настаняване у местни хора и наслаждение на долините и оризовите полета в Диен Биен, Сон Ла, Лао Кай, Йен Бай, Бак Кан...
Тези местни названия са ориентирите на все още девствените виетнамски дестинации.
Преди 20 г. така е звучало и името на остров Фукуок. Днес на това място може да се чуе всякаква чуждоезична реч, включително руска. Островът е имал съвсем друга харизма по време на войната заради зловещия затвор там, но в наши дни е гостоприемно (даже прекалено) и достатъчно добре разработено място за плажуващи. До Фукуок има ежедневни полети от Ханой и Хошимин с виетнамските авиолинии. Стига се за по-малко от час. Не всички плажове на острова обаче са перфектни. Лонг Бийч е доста пренаселен, затова ако сте тръгнали натам - по-добре е да проснете хавлията си на Бай
Сао или Дай - това са
две от хубавите
места на Фукуок
Но плажове във Виетнам - дал Бог! Страната има толкова дълга морска ивица, че би могла да приюти милиони препичащи се туристи по едно и също време и пак да не е нагъчкано. На някои места прекрасни пясъчни плажове се използват само за пикник. Виетнамците определено не обичат да се пекат на слънце и затова излизат край морето привечер. Ако отидете например на плажа Куа Дай близо до Дананг, ще видите мнозина местни, които си купуват бира и храна от крайпътните сергии и се настаняват на весели тумби по рогозки от лико, постлани на пясъка под палмовите дървета. Плажът грейва от светлините на десетки, дори стотици фенери, превръщайки цялото място в жизнерадостен хепънинг.
Ако отидете във Виетнам, не оставайте на едно място. Пътувайте из страната колкото се може повече. Стотици туроператори предлагат организирани и индивидуални обиколки. Ако сте в Ханой, задължително си направете
екскурзия до
мистичния островен
свят в залива Халонг
Пътят дотам е ужасен, но крайната цел си заслужава.
Можете да посетите и останките от някогашния императорски град Хюе. После вземете самолет и отидете до Хошимин - бившия Сайгон. Там наемете лодка и се разходете из делтата на Меконг. Американските туристи и тези, които са отраснали с филмите за войната във Виетнам често се изкушават да се запишат на профилирани екскурзии. Посещават се места на легендарни битки, пазари с военни трофеи и дребни армейски принадлежности от 60-те години на миналия век, а също и легендарните тунели Ку Чи. Тунелите представляват близо 200-километров лабиринт от подземни фортификации и логистика, дълбан на ръка от виетконгските партизани в тила на американската армия и простиращ се от делтата на Меконг чак до камбоджанската граница. Само част от подземията са отворени за туристи, но и това е напълно достатъчно,
за да разбере човек
защо американците
не биха имали шанс
да спечелят онази
тъпа война
На този тип екскурзии обикновено жените скучаят, но по-добре да присъстват, отколкото да бъдат оставени сами на шопинг обиколка и да източат всички карти. Защото като говорим за пазаруване, Виетнам предлага доста големи изкушения.
И тъй като има далеч по-разумни неща, за които си заслужава да си изхарчите парите, отколкото за перли и коприна, ето списък на някои приятни барчета:
Ако сте в Хошимин, препоръчвам два панорамни бара. Единият се казва “Сайгон, Сайгон” и е на покрива на хотел “Каравел”. Мястото все още носи чара, който е имало по време на военните години - любим локал за висши офицери, шпиони и чуждестранни журналисти. От бара има чудесна гледка към сградата на операта и партийния комитет. Винаги държиш важните хора в града под око. Сигурно затова навремето военните кореспонденти са харесвали това място. Днес просто е добър вариант за завършек на деня с чаша мартини в ръка, гледайки залеза. Другото съвсем нелошо място е барът на 20-ия етаж на хотел “Новотел Сайгон”. Също невероятна гледка, много богата коктейл листа, а понеделник и вторник питиетата са на половин цена. Само дето обстановката е чилаут, без да навява никаква меланхолия като в “Сайгон, Сайгон”.
Ако пък сте в Ханой и искате също да изпратите слънцето с коктейл, най-доброто място за тази цел е “Съмит лондж” в хотел “Софител Плаза”. Перфектно обслужване, гледка към езерото и светлините на града - просто незабравимо. Но само през лятото, защото през зимните месеци може да е хладно.
Хубав залез с
гледка към езерото
предлагат и в бар “Сънсет” в хотел “Интерконтинентал Ханой Уестлейк”.
Бар “Бамбу” на хотел “Софител Ледженд Метропол” обаче си остава едно от най-приятните места за всяко време на денонощието и годината. Попадате в атмосфера от началото на ХХ век, такава каквато са я усетили всички известни писатели и държавни глави, които са отсядали на това място през последните... има-няма 100 години. Персоналът говори безупречен английски и още по-безупречен френски език. Хубаво е след мотопедната гмеж и врявата на градската джунгла да влезеш в оазис на спокойствието и комфорта, да те посрещнат с “бонжур” и да ти поднесат любимото питие. Когато си в стомилионна страна, индивидуалното отношение те отличава и ласкае. Още повече, когато си български турист. Чувстваш се рядък екземпляр. Един на милион.
Още за Виетнам - във февруарския брой на сп. GEO