С Рияд ал Малики разговаря Георги Милков.
- Г-н министър, пристигането ви в София в момент, когато преките палестинско-израелски преговори току-що са започнали, създава съмнения у някои среди дали пък зад тази визита не се крие нещо по-специално?
- Ха! Знаете ли, датата на това мое посещение бе уточнена, преди да се разбере датата за начало на преговорите. Така че въпросът би трябвало да е отправен не към мен, а към тези, които са избрали датата 14 август за начало на преговорите. Защо ли са избрали дата един ден преди моето посещение в България? Това може да е шанс да провокираме допълнителен интерес у медиите. Макар че ще ви призная откровено - няма никаква връзка между едното и другото.
- Започнах с това, защото, знаете ли, в България много обичаме конспирациите. Преди години палестинският президент Махмуд Абас дойде в България, а след него и израелският - Шимон Перес. Тогава много се писа дали пък София не се готви да посредничи в Близкоизточния мирен процес.
- Ще ви кажа, че Израел усеща някакво съперничество. Редица израелски отговорни фактори подражават на палестинските ръководители, когато уреждат посещенията си. Като че ли някой там наблюдава къде ходим и какво правим ние, за да решат по-късно и те да отидат на същите места. Сигурно се опасяват да би палестинците да постигнат някаква промяна в позициите на страните, които посещават. И затова нашите външнополитически и дипломатически ходове създават някакъв аналогичен тип движения от израелска страна. Казвам това, защото години наред, където и да отида,
малко след мен там се оказва и външният министър Либерман.
Не намирам обяснение за всички тези случайности. Но пък не се учудвайте, ако следващите дни научите, че в България пристига някой от израелските политически лидери.
- За всеки случай попитах и българския външен министър и той ме увери, че България няма как да посредничи между Израел и Палестина, но бихме се радвали, ако като страна, близка и на вас, и на израелците, можем да направим нещо, за да ви улесним.
- Ние нямаме нищо против, ако имате желанието да играете някаква роля. Въпросът е какво би могла да направи България на сегашния етап? Много е рано да се правят предположения. Никой не може да засенчи Съединените щати в тяхната роля. Има две възможности. Или да се изчака как ще се развие процесът, защото може да се окаже, че може да има нужда от някаква трета страна, която да поеме патронаж над него.
Или пък знаем, че тези преговори, които се водят, се нуждаят от база и подкрепа. На един по-напреднал етап от преговорния процес всяка страна, включително България, би могла да дойде и да каже: ние имаме желание да поканим един израелски и един палестински спортен отбор. Или група израелски и палестински студенти, или пък музиканти, граждански организации... На определен етап политическият процес ще има нужда от такава масова подкрепа. Тогава държава като България би могла да поеме инициативата, без това да се отрази негативно на преговорния процес.
- Според мен мечтите на българските власти по този въпрос винаги са се простирали най-много дотам да предоставят една резиденция, например тази в Евксиноград, където вие с израелците да си преговаряте на воля. Но това е, пак казвам, моя интерпретация. Кажете, вие какво очаквате от сегашните преговори, защото мисля, че май никой нищо не очаква?
- Ако не очакваме нищо сериозно, въпросът е тогава за какво отиваме да преговаряме? Защо отиваме да създадем представата у нашия народ, че има някакви очаквания от тези преговори? Защо да мамим нашия народ и да го караме да вдига тавана на надеждите си, ако предварително знаем, че нищо сериозно няма да се получи? Това би имало негативни последици. Ще е самоунищожително. Би означавало ние като палестинско ръководство да загубим доверието на нашия народ. Каква полза имаме тогава? Какво бихме получили? Защо да го правим?
- Мога да ви кажа циничния отговор. Защото сте се превърнали в професионални преговарящи. Или поне така изглеждате в очите на много хора от години. Ако не е така, кажете какво очаквате този път?
- Ако сме се превърнали в професионални преговарящи, бихме могли да предложим този опит на много държави, когато нашият народ ни изгони от тези позиции. Но не това е тенденцията. Ние имаме отговорности пред хората и не бива да пропуснем нито един шанс, който ни се предоставя. И зад който виждаме макар и незначителна възможност да подобрим положението на народа си, да олекотим страданията му и да прекратим окупацията.
Ако не се опитаме сега, може в бъдеще да ни попитат: защо изгубихте онзи шанс, който можеше да се окаже шансът за постигане на нещо? Важното е, когато отиваш на преговори, да пазиш позициите си и заради които народът те е избрал да го представляваш. Преди около седмица бях в Техеран на инагурацията на новия ирански президент Рохани. Попитаха ме техните медии: защо отивате на преговори, които
са провалени и измамни и за които ще се наложи да направите отстъпки? Напомних им онова, което правеше самият Рохани, когато се срещаше със Запада, за да обсъжда иранската ядрена програма. И ги попитах: защо вие обсъждате със Запада собствената си ядрена програма, за която смятате, че е ваше право? Не означава ли сядането на преговори със Запада, че вие правите отстъпка?
Казаха ми, че Иран се придържа твърдо към позицията си и разговаря със своите врагове без страх. Попитах ги защо смятат, че ние сме слаби и не притежаваме твърдост, когато преговаряме с нашия враг? Ако нашата позиция беше слаба, ако бяхме отстъпили от своите позиции, сигурно щяхме да постигнем договорка преди много години. Какво попречи да се договорим с Израел през всичките тези години? Попречи това, че ние се придържаме към нашата основна позиция и не отстъпваме от основните си права. Силният човек, този, които се придържа към принципите си, не се бои от преговори!
- Точно затова и не сме оптимисти.
- Не се изисква оптимизъм. Трябва човек да положи усилия, за да създава реалности, които по-късно да станат основа за оптимизъм. Отиваме на преговорите, давайки си сметка колко са трудни. Колко е сложна ситуацията. Изправени сме да преговаряме с
най-закостенялото и трудно за преговори израелско правителство, откакто въобще има преговори. Това е не просто дясно, дясно, дясно правителство, това е колонизаторска машина!
Правителство, което бе сформирано на базата на това, че отхвърля правото на палестинците да живеят на своите земи. Даваме си сметка за всичко това, но въпреки това отиваме, за да покажем на целия свят, че палестинците не се боят от преговори, но и няма да отстъпят в преговорите. Дори нищо да не постигнем, пак ще сме постигнали нещо, и то е да покажем, че израелците са тези, които пречат да се постигнат сериозни резултати.
- Има ли точка Газа в тези преговори?
- Ивицата Газа е палестинска територия точно така, както Западният бряг и Източен Ерусалим. Ние отиваме да преговаряме с намерението да сложим край на окупацията, започнала през 1967 г., което включва и Газа. Не правим разлика между палестинските територии.
- Ако казвате, че не делите палестинците, тогава не смятате ли, че освен с Израел трябва да почнете и спешни преговори с египтяните, които в момента вършат такива неща с вашите братя в Газа, каквито и израелците не са си позволявали?
- Първо ще ви кажа, че 58% от бюджета на палестинската власт отиват в Газа. Нито за миг не сме спрели да плащаме задълженията си там и въпреки затрудненията се отнасяме еднакво към всички. Но знаете, че всеки държавен бюджет се основава на приходите - от данъци, такси и т.н. От 2007 г. насам (откакто “Хамас” управлява ивицата - б.а.) до днес от Газа са дошли нула приходи. Тоест ние плащаме 58%, но не получаваме нищо оттам.
Западният бряг носи бремето на Газа. Но никой палестинец от Западния бряг не е казал: защо да покриваме разходите на Газа? Тази солидарност е нещо, с което се гордеем и се надяваме да продължи, докато бъде премахнато състоянието на разцепление. Относно Египет... Палестинският президент Махмуд Абас беше в Кайро и се срещна с временния египетски президент и министъра на отбраната.
Не за да изрази подкрепата на Палестина за ставащото в Египет. Ние не се месим във вътрешните работи на Египет! Той отиде в Кайро, за да защити интересите на палестинския народ, и по-специално на Газа. Той не се поколеба нито за миг, нищо че някои го обвиниха, че отива при египтяните точно в този момент. Това беше една отговорна постъпка на президент, който милее за своя народ.
- Смятате ли, че това, което се случва в Египет, отслабва вашите противници от “Хамас”?
- Движението “Хамас” наблюдава това, което става в Египет, като важен показател за бъдещето на региона. Важно е и как “Хамас” вижда ставащото. Ако смятат, че ще им се отрази негативно, вероятно ще заемат защитна позиция. Но това не означава готовност за взаимодействие от тяхна страна.