Пък и защо всъщност да се променя? През тези 22 години тя доказа едно: че каквито и парламентарни или правителствени кризи да се случват, те никога не са водили и до конституционна драма. Демек конституцията ни хем е от т.нар. твърд тип, хем е като каучук. Разтяга се, но не се чупи.
От друга страна, обаче няма друга държава сред т.нар. нови демокрации, която да не си е променяла, включително понякога и радикално, своите основни закони.
Шест години след приемането (1976) в Португалия например през 1982 г. конституцията претърпя две наистина революционни промени - премахването на т.нар. Революционен съвет, неизборен орган, но с право на законодателно вето, и ограничаване на правомощията на президента.
Четири години след приемането на основния си закон (1992) Чехия също го промени радикално, като въведе институцията "сенат" като втора, горна камара на парламента.
Как бяха възможни такива основни промени? Ами много просто - в нито една от конституциите на "новите демокрации" не съществува онова, което е известно у нас като "Велико народно събрание" (ВНС).
Обяснението е много просто. ВНС е синоним на понятието Учредително събрание. То се свиква, за да учреди качествено нов етап в развитието на държавата - в случая да постави началото на демокрацията. След което завинаги изчезва като институция, доколкото си е свършило работата.
Уви, не и в България. Ние (в това число и аз като един от "бащите") оставихме ВНС и в новата конституция. Което си е безумие. Излиза, че през 1991-а, когато я приехме, сме били със смътното усещане, че нещо не сме "доучредили" от новата ни демокрация.
Ама без никакво намерение да се оправдавам, я си спомнете в каква атмосфера я правихме? Около парламента - метални заграждения, каквито виждаме и сега. Промъквам се в сградата като партизанин към мандра. Аз - изкъпан, напарфюмиран, прилично облечен, а покрай мен вонящи на пот и ракия личности крещят, че съм "червен боклук".
Отсреща пък - 39 уж гладуващи юнаци в палатков лагер. Обгрижени обаче с медийна, медицинска и всякаква друга любов само заради това, че не си вършат работата, за която са избрани.
Някои казват, че всичко това е било "дирижирано".
А най-отгоре - моят сегашен приятел Желю Желев, който раздава ултиматуми - до коя дата да бъде приета конституцията и с колко най-малко гласове...
А кажете ми как се работи в такива условия? При това при приемането точно на онези глави от основния закон, които и досега създават най-големите проблеми на демокрацийката ни - от шеста ("Съдебна власт") до девета ("Промяна на конституцията").
Ще дам още един пример. В Испания, когато трябваше (1977 г.) да се прави конституция (от 1939 г. страната де факто нямаше), политическите сили се договориха да изберат комисия (т.нар. съвет на мъдреците) от 7 души, представители на всички "бои" - от тъмночервената до тъмносинята. "Затвориха" ги (в преносния смисъл) за месец и получиха проект.
Вярно, към него после полетяха над 1100 поправки,но смесена комисия от сената и кортесите (долната камара) ги отсяха и в резултат Испания от 1978 г. и досега си работи по тази конституция. Естествено, и тя променяна нееднократно от обикновените народни събрания.
Обаче сега у нас улицата иска изцяло нова конституция. Това, първо, е глупост, и второ - невъзможно.
Глупост е, че до глава пета ("Министерски съвет") основният ни закон си върви съвсем нормално. Доказателство е и последният случай с неочакваната оставка на Борисов - в текстовете му ясно и точно са разписани ходовете, които следват. Както и се случи.
Следователно не нова конституция, а радикални промени от следващата глава нататък. И тук вече идва невъзможното.
Невъзможно, първо, защото свикването на ново ВНС наистина е практически невъзможно. Защо? Ами пак много просто.
От една страна, за да бъдат насрочени избори за ВНС, решението трябва да бъде взето с мнозинство от 2/3 от сегашните депутати. А докато ГЕРБ бойкотира заседанията на парламента, това си е непостижимо.
От друга страна, според чл. 162 от конституцията евентуалното ВНС може да "решава само тези въпроси от конституцията, за които е избрано".
Е, кой да го избере? Но това е по-лесната питанка - народът. А какви са тези въпроси, които то може да решава? Ами тях ги определя сега действащото Народно събрание, при това "с мнозинство три четвърти от всички народни представители". Айде наберете ми го това мнозинство от 181 депутати...
От трета страна, според чл. 159, ал. 2 "проектът за нова конституция или за изменение на действащата... се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му".
Което, с извинение, хич не кореспондира с лозунга на улицата "Оставка сега и веднага". Поне според действащата конституция...
Освен ако не сме пред революция, която изцяло да смени сегашната ни, макар и куцаща, демократична система. Но и този филм сме го гледали. През 1917 г. на Ленин не му харесали изборите за Учредително събрание на демократична Русия и организирал преврат. Резултатите от него още сърбаме всички...
Казвам това с всичкия песимизъм, с който разполагам в наличност. И имам в негова полза и още един аргумент - срамното решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г.
Според него всеки опит да се "пипнат" правомощията на уж "независимата" съдебна власт или пък на уж "независимия" Конституционен съд са от "изключителна компетентност на Велико народно събрание".
Дотук добре. Даже и логично. Само че ни вкарва в нещо като познатия "параграф 22". Значи, един път всички ние, а не само улицата, искаме осъвременяване на конституцията в унисон с динамичните промени в демокрацията ни в последните 23 години. Втори път Конституционният съд ни препраща към новия, но иначе вече остарял като текстове основен закон. Демек казва, че и през 2013 г. положението с нищо не се е променило в сравнение с 1991. Ми май наистина не се е. През 1991 г. идеята в тогавашната конституция беше да се създаде съдебна система, която да оставя безнаказани ограбвачите на държавицата ни. И те и досега са си безнаказани.
Втората идея беше чрез партийно подбрания Конституционен съд всички решения за безнаказаността на хайдуците да бъдат потвърдени, а всички опити за промяна на тези действия - отхвърляни. Третата идея беше чрез невъзможността да се премахне институцията ВНС това никога да не може да се промени.
Ами тогава? Какво да правим ние с гайдите? Знам - ще ги духаме...