Как е възможно да бъдат прахосани стотици милиарди долари? И къде, по дяволите, отиват всички тези планини от пари?
Такива въпроси съм си задавал често, обикаляйки години наред мърлявите либийски градове. С постъпленията от петрол и газ бившата джамахирия можеше да бъде една от най-лъскавите и спретнати страни в света. Но уви...
Правя неволни асоциации вървейки по бул. “Нефчилер” в Баку, където бляскавите бутици на капризни марки като “Тифани” и “Том Форд” се редуват между педантично реновирани барокови сгради от началото на XX в. и нови амбициозни небостъргачи.
Къде са парите от петрола, е въпрос, който никога не би ти хрумнал в Азербайджан. Защото ги виждаш навсякъде около теб. По шестлентовите пътища, новите жилищни комплекси, болниците и училищата, обществените паркове и имоти...
Невероятно е какво са направили тези хора само за едно десетилетие.
Помня, че в средата на 90-те, когато за първи път бях в Баку, хотелът, в който отседнах бе от времето на съветския “Интурист”. Половината стаи бяха необитаеми, останалата част от сградата предлагаше мрачни спартански условия и тук-таме счупени прозорци.
За сравнение, само миналата година в Баку са отворили врати пет нови петзвездни хотела от най-реномирани марки.
През 1997 г. крайбрежната улица бе леко пооправена, след като години наред е била мрачно свърталище на съмнителни типове. Но въпреки това не беше кой знае колко приветливо място. Идете да видите как изглежда сега. Местните наричат това място “Булвар” и то е сред любимите им, особено привечер, защото гледката към залива се допълва с осветените в различни цветове небостъргачи. “Булвар” има обширен парк с цветни храсти и тревни площи, поддържани сякаш по британски, а също и пространства за концерти на открито и всевъзможни атракциони.
По цялото протежение на погледа - от хотел “Абшерон” до новия символ на града - небостъргачите “Флейм тауър” - не можеш да видиш нищо, което да те накара да се натъжиш. Няма дори едно изхвърлено станиолче от бонбон. Чисто, приятно, красиво...
Старата част на града, вероятно единственият ориентир, по който можете да познаете, че сте в Баку, е почистена, стегната и още по-приветлива.
Девичата кула - старият символ на града, все още си седи с всичките си неразгадани тайни. И до днес не е ясно точното предназначение на това древно съоръжение - фортификация, наблюдателница или пък зороастрийски храм?
Фонтани и розови храсти допълват красивата гледка около сградата на филхармонията.
Азербайджан е първата мюсюлманска страна в света с опера, национален театър и библиотека. Първият вестник също е издаден в Баку.
През 1918 г. младата република влиза в световната история и като за пръв път дава право на жените да гласуват. Привилегия, с каквато много от водещите демокрации днес са могли да се похвалят на много по-късен етап.
Разходката по тесните сокаци на “Ичери Шехер” е истинско приятно изживяване. Чичовци седят под сенките на лозниците и играят табла. Деца ритат топка между стари зидове. Проснати килими и онзи аромат на смокинови дървета, който няма как да бъде объркан. Спретнати заведения с дървени чардаци предлагат прясно опечени питки - лаваш, и чай със сладко от дюли.
В добре съхранения дворец на Ширваншаховете ненадейно можеш да си спомниш за старата класика с Юрий Никулин “Диамантената ръка”. Част от филма е снимана именно по калдъръма в тази крепост. Духът и романтиката на миналото те обгръщат отвсякъде, докато минаваш из старата част на Баку.
Оттатък крепостните стени в целия си блясък са многоетажните сгради в стилове, характерни за западните градове от края на XIX и началото на XX в. Преди стотина години нефтените запаси на Азербайджан са осигурявали половината от световния нефтодобив. Затова и знаменити фамилии като Ротшилд и Рокфелер са имали по онова време имоти в Баку. Издигнатият неотдавна небостъргач “Тръмп тауър”, носещ името на небезизвестния предприемач Доналд Тръмп, само показва, че Баку не е по-малко желана бизнесдестинация и в наши дни. Но миналото винаги е на една крачка от модерните мастодонти от бетон и стъкло, които никнат като гъби в азербайджанската столица.
В един от многобройните паркове на града е паметникът на легендарния разузнавач от времето на Втората световна война Рихард Зорге.
За това има и обяснение - журналистът, разкрил плановете на фашистка Германия за нападение над Съветския съюз, е роден именно в едно от предградията на Баку.
Азербайджанската столица е добра отправна точка за кратки пътешествия, защото околностите на столицата са пълни със забележителности. В която и посока да тръгнете - все има какво да се види. На около 30 километра североизточно е Янардаг. Много интересен обект, който описан накратко и с прости думи, би загубил много от действителносто си очарование. В древността това място е било почитано от последователи на култа към огъня. Пламъците, които излизат от процепи в земните недра, горят от векове. Особено впечатляващо е вечер, когато на място можеш
да изпиеш и чаша чай от мащерка, докато се взираш от безопасно разстояние
в тази красива природна стихия.
Останки от зороастризма и древните култове към огъня са пръснати из целия Абшеронски полуостров. Сред най-впечатляващите е храмът “Атешгях”.
Построен е през II в. сл.Хр. от огнепоклонници, които приели мястото за свещено заради негаснещия огън и идвали на поклонение чак от Индия.
Целият Абшерон е обкичен с крепости и кули, строени срещу пиратски набези и вражески нашествия. Част от тях са запазени почти непокътнати до наши дни, други са реставрирани, а има и такива, от които са останали само руини.
В Гобустан пък (на около 60 км от Баку) могат да се видят скални рисунки, древни изображения и предмети, оставени от първобитните обитатели на тези земи.
Ако имате повече време си заслужава да обиколите и вътрешността на страната. Пътищата, комуникациите и туристическата база са нещо, на което се залага много.
Общите инвестиции в азербайджанската икономика са около 140 милиарда долара. И тъй като управляващите си дават сметка, че петролът все някой ден ще свърши, затова влагат средства в различни производства и развиват регионите.
В град като Габала например (на 3 ч път от Баку) са построени петзвезден хотел, огромен спортен център, консервни комбинати и дори фабрика за пиана.
В цялата страна са създадени повече от 1 милион нови работни места, заради което Азербайджан е с един от най-високите показатели в света по отношение на борбата с бедността. С брутен вътрешен продукт от около 70 млрд. долара по всички данни за развитие Азербайджан е сред отличниците.
Само като сравнение - преди десет години държавният бюджет е бил милиард и половина долара, а тази година е 25 милиарда! През 90-те години страната е внасяла почти всичко от чужбина. Дори газ от Русия. Сега изнася. Звучи като шега, но такива са фактите - част от 7-те милиарда кубически метра азерски газ отиват и в Русия, наред с Турция и Грузия. Друг интересен факт е, че Азербайджан държи 40% от вноса на нефт в Израел, докато в същото време поддържа чудесни отношения с Иран.
Балансираната политика и разумното управление са другият голям капитал на Азербайджан, защото сами по себе си огромните средства от нефт и газ не гарантират нищо. Примерът с Либия е особено показателен.