22 ноември 2012 г.
Към края на мегаконцерта на Лили Иванова в зала "Арена Армеец" публиката започва да скандира името на песента "Ветрове". Безспорен хит на певицата, който дава името на 30-ия й юбилеен албум.
"Ах, ама каква памет имате, задна, аз пък съм я забравила тази песен, все пак съм на 100 години, мога да забравям!", отговаря шеговито певицата. Залата й отвръща със смях и аплодисменти, но примесени и с малко тъга и разочарование.
Автор на текста на "Ветрове" е Борислав (Боби) Мирчев. Той не присъства в залата, защото по това време е в чужбина. Но оня ден без грам обида ми каза: "Така е решила, така е направила. Лили е толкова велика, че стане ли дума за песни, музика и концерти, може да реши каквото си иска!"
31 декември 1991 г.
Журналистът Мико Петров посреща в предаването си "Неделя 150" по БНР лидера на Демократическата партия Стефан Савов с песента "Експериментът свърши". Текстът и музиката са на Боби Мирчев. Изпълняват я Ваня Костова и Петко Колев.
Припевът гласи:
Зловещо удавен
в чернобилска прах,
експериментът свърши -
комунизмът е в пълен крах.
След края й Мико Петров пита: "Свърши ли наистина експериментът, г-н Савов?"
Половин година по радио "Христо Ботев" върви предаване, наречено "Експериментът свърши", озвучено с музиката на Боби Мирчев.
И до днес Мирчев е привърженик на синята идея.
После навръх 3-и март Росица Кирилова за първи път изпълнява авторската му песен "Кажете днес добрите думи". С "Усмивка" и певеца Христо Паскалев-Паскал участват на "Златният Орфей". Песни по негова музика и текст запяват Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Илия Ангелов, Етиен Леви, Веселин Маринов, Петя Буюклиева, Ирра...
22 ноември 1999 г.
Боби и съседът му Петко Петков-бай Петко, легендарният музикален редактор в БНТ, си пият ракията в кухнята на Мирчеви и гледат Бил Клинтън на митинга пред "Св. Александър Невски". Замезват, кефят се и коментират, че след като самият президент на САЩ е на посещение в България няма начин демокрацията у нас да не е победила окончателно и безвъзвратно.
В 23,30 ч. звъни телефонът. Мирчев е забранил на колеги и певици да го търсят късно вечер и вдига слушалката, готов да наругае нахалника. Но чува много топъл, нежен и мил женски глас: "Извинявайте за късния час, но искам да ви кажа, че пишете много хубави текстове." "А кой се обажда?" - пита Мирчев. "Лили Иванова". Той изпуска слушалката.
Тази случка обаче си има своята предистория. През 1999 г. Лили Иванова подготвя новия си албум, трийсети поред. Известният музикант и композитор Георги Красимиров-Герасим дава на продуцентите й своята песен "Дъжд от мечти" по текст на Боби Мирчев. Певицата я приема, без да промени дори една буква и нота.
В един дъждовен ноемврийски ден композиторът Сашо Кипров кани Мирчев на среща в кафене. Предлага му да напише текста за негова песен, вече одобрена от Лили Иванова за новия й албум.
Всъщност идеята е на самата Лили, впечатлена от текста му за песента "Дъжд от мечти". Боби поглежда поройния дъжд, изтичащ от продънилото се небе, и казва: "Сашо, да знаеш, че или ще излезе едно голямо нищо, или светът ще разбере как се е раздрало небето..."
Една седмица те Мирчев се мъчи с буквите и думите и нищо не се получава. Казва ми, че било като да биеш дузпа в 89-ата минута. Все пак текстът не е за кого да е, а за Лили Иванова.
На седмия ден, когато според Библията Бог е създал човека, Боби Мирчев скъсва всички листове.
В отчаянието си се замисля какво е направил досега. И думите започват да се редят сами: "Какво спечелих и какво изгубих от един живот?/ Вървях по гари, без билет, облечена в черно с бял воал вървях през филма на времето..."
След време Боби ще разбере, че бялото и черното са любимите цветове на певицата. Така след "Дъжд от мечти" в албума влиза и песента "Странен сериал". После и "Синя лагуна". Хеттрик!
Но я няма последната 12-а песен, която да "затвори" албума. Лили Иванова не харесва предложените й и моли Боби да покаже свои, дори само нахвърлени като идеи. Така попада на първия стих от само един куплет - "На кого е нужен плачът на жените..." Веднага казва, че това за плача на жените много й харесва, и моли Боби да развие идеята.
След доста творчески мъки, зачерквания и дописвания се ражда следният текст:
На кого е нужна
китара без струни,
закъсняла нежност,
пленени думи,
на кого е нужна
нощта без звездите,
въглен вместо огън,
плачът на жените?
Припев:
Ветрове
гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират
без пощада душата ми млада.
Лили кръщава песента и албума "Ветрове". Музиката и аранжимента написва Георги Красимиров-Герасим. Боби Мирчев си спомня своя любим филм "Аризонска мечта"
В главата му зазвучава могъществото на духовата музика на Горан Брегович с флигорните, с тубите и с другите инструменти. Споделя това с Лили и тя възкликва: "Само това не бях правила! Песен с духова музика?"
Подръка им е Берковската банда, една от най-добрите духови музики в страната. Неин ръководител е бащата на Георги Красимиров-Герасим. Нея виждате в чудесния клип, заснет на морския бряг край Синеморец.
С колко е възнаграден Мирчев за труда си в създаването на албума "Ветрове"? С "много достоен хонорар", лаконичен е той. И като бонус добавя творческото удоволствие от съвместната си работа с Лили Иванова.
Ето как той описва примата на българската естрада:
"Лили има страхотна интуиция за текст и музика. Всяка фибра от нея е в самата песен. Професионалистка на ента степен. Понякога само от един неин жест или поглед, от един дъх, ако щеш, разбираш за какво става въпрос, дали тя приема идеята, или я отхвърля. Безкомпромисна е. Може заради една думи да отхвърли целия текст. Сама решава с кого да работи. С мен беше много точна и коректна. Изключително силен характер. Концертът й в зала "Армеец Арена" е доказателство и за това..."