Новините такива, каквито са | m.24chasa.bg
» Само в 24 Часа
И сега има защо да бягаш от България
Паола Хюсеин
19.12.2009 07:54

С Мариана Росмис разговаря Паола Хюсеин:

Да, това е Мариана Трайчева. В България я познаваме с това име от дуета й с Тодор Трайчев, но истината е, че тя носи фамилията му едва 5 години. Затова пък вече над 20 г. е Росмис - пак по мъж. Певицата не обича спомените си от времето, когато е омъжена в България. Избягва да говори за онова време. Предпочита да не се сещат за нея, отколкото да я наричат с българската й фамилия.

Преди седмица тя пристигна за няколко дни в София само заради големия си приятел Стефан Димитров. Видя най-близките си, а заради композитора срещна и почти всичките си колеги. Заедно с тях пя на юбилейния му концерт за 60-ата му годишнина.

- Пристигнахте само за ден в България, за да участвате в юбилейния концерт на Стефан Димитров. Толкова много ли го обичате?

- В България дойдох специално за спектакъла на Стефан (11 декември - б.р.), но с Франц пристигнахме на 6 декември, за да съм на репетициите и, разбира се, да отделя време за майка си и приятелите си. Да! Безкрайно го обичам Стефан, както и Богдана, която за мен е вълшебната фея в живота му.

- Видяхте десетки свои колеги на концерта. Как ви подейства тази среща?

- Всички изглеждат и звучат прекрасно. Браво от сърце! Много се изненадах, че ме помнят, и съм благодарна за топлото им отношение и искрената радост, с която ме приеха. Изведнъж толкова много спомени се разпиляха в главата ми, че почти забравих колко години са минали. Oсобено когато и Хачо Бояджиев се развика на репетицията, както си правеше постарому, тогава съвсем се отнесох към 80-те години. Имаше много хубави моменти зад сцената, когато прелестната Йорданка Христова и аз обяснявахме на неостаряващия Михаил Белчев колко е полезно да се практикува йога. Михаил и аз също сме приятели. Имаме хубави спомени заедно в Пловдив, където той режисира и снима един музикален филм с дуета (Мариана и Тодор Трайчеви - б.р.),който всъщност бе неговата дипломна работа. След това с великолепната Богдана и неуморимия Ивайло Манолов, които имат много забавни отношения и в същото време такова хубаво приятелство. И ангелският глас - Ваня Костова със сина си Боби, които ме удивиха с разбирателството помежду си. И красивите дами от “Трамвай №5”, и чудесната “Фамилия Тоника”. Нямам думи да изразя благодарността си към “моите музиканти” - Нелко, Ники, Наско и Краси, които са фантастични и знаят как да акомпанират на вокалист. Изключителният музикант Стефан Диомов с прекрасните момчета, които поздравиха Стефан на концерта, страшно ме развълнуваха, защото сподели с мен колко му е харесало изпълнението ми. Идвайки от талант като него, бях много поласкана. И великият, неповторим български глас - Васил Найденов, с когото имам незабравими и весели спомени. Всички знаете, че песента, която пях - “Седем пъти”, бе изпълнена оригинално от Васил Найденов и за мен беше важно да я представя добре. По време на репетициите се посъветвах с Васил и получих пълната му подкрепа и благословия. Това са хубави неща и съм очарована от отношенията между всички участници в този спектакъл. Това е истината за тези прекрасни хора, които раздават душата си на сцената, за да донесат радост и светлина в душата на публиката. Обичайте ги и ги пазете от злите езици на непросветените. Само невежите могат да вярват и да се забавляват c грозните лъжи, с които е залята българската преса. Искам да вярвам, че българите могат да различат качествен журнализъм от прост хартиен амбалаж. Само с любов ще има процъфтяване.

- Как ви се струва съвременната българска музика?

- Аз не съм музикален критик и моят отговор ще бъде много индивидуален, защото всеки човек има право да слуша това, което му доставя удоволствие. В България има толкова много нови имена и тъй като не живея тук, е невъзможно да бъда обективна. Когато се връщам, слушам най-много музика в такситата или гледам по телевизията, но с намален звук, защото говоря с близките си. От спектакъла на Стефан Димитров съм очарована от младите изпълнители. Толкова са сладки и истински, че вдъхват страхотна надежда за бъдещето на българската музика.

- В момента няма толкова популярни нови певци у нас, каквито бяхте вие и цялото ви поколение. Как си го обяснявате?

- Така ли? Аз пък имам друго впечатление. Музиката навсякъде по света се оценява не на базата на поколение, а на качество. Ние имаме страхотни певци. Лили Иванова например е чудо на природата. Така я оцени съпругът ми Франц, аз също. Тя е безценно българско съкровище! Великолепна певица, изключително взискателна към професията си, безкрайно силна и абсолютно неуморима. Казвам го с любов към всички изпълнители, които знаят каква зверска дисциплина е нужна, за да се постигне такова ниво.

- И в световен мащаб сякаш трудно се измислят нови неща в музиката. Всичко е добре забравено старо - носталгия ли е това или липса на добри идеи?

- Мисля, че едното е мързел. Защо да измислят нов хит, като могат да препроизведат някой стар, на който успехът ще му е сигурен. Другото е устpем за печалба. Може би вече всички толкова се стараят да правят пари с музиката, че забравят най-важното - да творят, а не да произвеждат. “Пинк Флойд” или “Лед Цепелин” никога нямаше да са популярни, ако започваха днес, защото музиката им въобще не е комерсиална. Затова истински уважавам Стефан Димитров, който каквото и да композира, винаги е хит. Новият му диск Baby Blue е целият с хитове. Сигурно в България никога не са чували за песента “Горски танц”, която той написа за мен с участието на забележителната Янка Рупкина. И никой не знае, че тази песен ми донесе страхотен успех в Япония по време на турне с Мърл Сандерс. Ако знаете колко много искам да говоря за Стефан. Удивена съм от това, което направи. Била съм на страхотни постановки като асистент на Нарада Майкъл Уолдън в “Карнеги хол” в Ню Йорк. Там Нарада е музикален продуцент на шоуто вече 9 години под спонсорството на Стинг и Труди Стайлер. Но това, което Стефан направи, и при условията, при които работи, беше изумително. Браво, Стефан!

- Защо се връщате за толкова кратко време? Не ви ли е приятно в България?

- Една седмица не е толкова кратко време. Всъщност от 1984 г., когато напуснах, досега съм пътувала 12 пъти до България. Приятно ми е да видя близките си. Това е, повече няма.

- Откога сте в Италия? Повечето хора си мислят, че живеете в САЩ.

- Аз съм американка от Сан Франциско, родена в България и живееща временно в Италия. Америка е държавата, в която пораснах и която ми даде всичко, което имам. Само там никога не съм се чувствала чужденец. За първи път видях Италия през 1998 г. На следващата година отидох за цял месец във Верона и оттам си наумих, че някой ден ще поживея и в тази държава. През юли 2001 г. с помощта на български приятели си купих малко жилище на Адриатическо море. Щом се върнах в Сан Франциско, реших да завърша курс за инструктор по аштанга йога, за да мога да практикувам сама. През 2002 г. напуснах студиото, където работих, и реших да се върна за 4 месеца в Италия. Тези 4 месеца се превърнаха в 9, защото моят приятел Джей Робертс беше в Италия и ме покани да работя с него в екипа за филма “Под слънцето на Тоскана”. Лентата е по книгата на Франсис Мейс и с участието на Даян Лейн. Oказа се, че Даян е имала в контракта си изисквания за учител по аштанга йога и до този момент не са могли да намерят такъв. По случайност се разбра, че преподавам точно това, и така моята първа студентка стана великолепната американска актриса Даян Лейн. Последваха 5 приказни месеца, в които аз й бях частен йога инструктор в Кортона, Позитано и Рим. Даян е фантастична жена, а практикуването на йога ти дава здраво и силно тяло, но и свобода и смелост за новости.

- С какво се занимавате сега?

- Имам намерение да открия студио за йога в градчето, в което живея сега. Тук йогата изобщо не е позната. В същото време с Нарада замисляме да направим и джаз фестивал тук.

- Как изглежда България отстрани?

- Ще ви кажа как изглежда България само през седмицата, в която бях. Много обичам да говоря с таксиметровите шофьори. Така в едно такси в София стана въпрос за корупцията и подкупите и господинът ми разказа, че са го спрели за превишена скорост. Той решил този път да не дава рушвети, а да си преглътне наказанието. Продължи историята си, казвайки ми, че сега кара, като спазва ограниченията. Ето как с един куршум два заека. Ако народът иска да спре корупцията, трябва да престане да я подхранва. Някой трябва да започне. Друг шофьор се оплакваше от мръсотията, но в същото време си изсипа пепелника на улицата. Има много такива хора в България - оплакват се, псуват, пълни са със съвети, но правят всичко, срещу което се вайкат. Когато работих с Нарада Майкъл Уолдън, той ме научи, че веднъж открит, проблемът не е повече за дискутиране, а за разрешаване. Нещата са много по-прости, отколкото ги правим ние, хората. В трето такси на път за концерта в НДК Франц и аз получихме страшно хубава изненада. Имаше задръстване и бях много притеснена да не закъснея. Помолих шофьора да се опита да избегне лудницата и той заговори за концерта и колко му харесва Стефан Димитров. Казa ми, че е на 33 години и преди никога не е слушал тези певци, но сега като че ли този тип музика най-много му допада. Този човек имаше такава сърдечна усмивка и просто се усещаше, че е пълен с добрина, много красив българин. Когато стигнахме до НДК, той се засмя и каза, че това возене ни е подарък от него. Виждайки, че Франц е чужденец, иска да му покаже, че и в България има добри хора. Този спомен винаги ще е в мен. Добрините отиват при добрини.

- Стефан Димитров и Богдана Карадочева са свръхсини като политическа окраска, а вие?

- Аз съм за Обама - надежда и прогрес.

- Защо избягахте от България през 1984 г.? Тука сякаш имахте всичко.

- От България не бягах, а просто си заминах. Не знам защо мислите, че всичко си имах. Ако имате предвид финансово - да. Ако имате предвид музиката и прекрасните ми почитатели - да. Моят татко много обичаше Америка и мразеше комунистите. И досега се чудя как не го арестуваха. Когато за първи път отидох на турне в Западен Берлин, разбрах, че няма да живея в България. Преминавайки от Източен в Западен Берлин, усетих, че даже миришеше различно, беше някак си по-цветно. Цареше този висок стандарт, на който майка ми ме учеше. Но ако говорим за бягане, и сега има от какво. Моята леля миналата седмица имаше една малка операция за премахване на бенка. Това се случва в Онкологичната болница в Дървеница, където д-р Киров прави тази проста операция. Разбира се, той не е имал никакви проблеми да приеме “пакетчето” с подаръци. След 3 дни раната е инфектирана и леля ми отива за преглед. Той влиза в кабинета и й казва, че няма да я погледне, да се маха, защото той е дотук, неговата работа е свършена. Ако този д-р Киров беше в Америка, сега щеше да чисти тоалетни в болницата.

- Все още сте г-жа Росмис, а сте разведена. Защо запазихте фамилията си?

- Фамилното ми име е Росмис от 1988 г., и синът ми Панталей също е Росмис. Обичаме си името. Майкъл изгледа Панталей и помогна на цялото ми семейство. Той е истински приятел. Франц често се шегува и му казва, че скоро и той ще си смени фамилията на Росмис. Майкъл дори ме придружи на сватбата ми с Франц, защото татко не можа да дойде поради здравословни причини. Както виждате, има и цивилизовани случаи, в които разводът променя само интимността, но уважението и приятелството остават.

- Има ли друг мъж в живота ви?

- Франц е моят мъж, когото обожавам не само заради качествата му, но и защото е роден на същия ден, в който са родени двама мои много близки приятели - Петър и Чанко. В края на 2002 г. Франц поиска ръката ми. Преди това бяхме приятели 10 години и знаехме всичко за себе си. Интересно е как понякога любовта е толкова близко. Решихме да направим сватбеното си тържество в Италия - от едната страна морето, а от другата лозята, под огромното небе и пред близките ни си обещахме да омладяваме заедно. Майк също се ожени и е щастлив. Преди 2 години бяхме всички заедно на ваканция в къщата му в Гърция. Това лято ги очакваме в Италия.

- Къде живее синът ви Панталей и с какво се занимава?

- Панталей Росмис живее в Сан Франциско. Той е един хубав, млад мъж, с много забавно чувство за хумор, изключително способен и с прекрасна душа, но за мен винаги ще си е на мама детето. Ние сме в чудесни отношения, което е най-важното нещо между деца и родители.

Нагоре