Новините такива, каквито са | m.24chasa.bg
» България
Редници радисти разкриват замисъла на нацистки операции
24 Часа
30.01.2013 15:47

През пролетта на 1945 г. български радисти засякоха радиограми, в които се съобщаваше за усилено прехвърляне на хитлеристки войски от Италия към фронта при р. Драва, Унгария. Редник Първан Найденов например прехвана замисъл на немското командване да атакува в гръб българските войски - през Драва в посока езерото Балатон.

Това са само два детайла, илюстриращи високо отговорната работа на първите структури на родното радиоразузнаване. Наскоро бяха отбелязани 70 години от неговото създаване. Като войник участвах в непосредственото организационно формиране на поделение 1995-ЩВ в столичния квартал "Павлово". Пръв командир на поделението бе поручик Арменков. По-късно назначиха и поручиците Атанасов, Дрехаров, Гетов. Първите радиоразузнавачи се набираха от свързочни подразделения от цялата армия.

Гледаха да са грамотни момчета - предимно със средно, полувисше или незавършено висше образование. Всички преминаваха 3-месечен подготвителен курс.

Мен например ме изпратиха в "Павлово" от 34-и пехотен полк в Ловеч. Първият ми ден в столицата - 30 март 1944 г., бе белязан с една от най-тежките бомбардировки на американските летящи крепости. Тогава бяха взривени големите погреби в кв. "Лозенец". Никога няма да забравя как на следващия ден софиянци масово поеха към провинцията, влачейки шейнички, ръчни двуколки и пружини.

Обучаваха ни 6 дни в седмицата по 7-8 часа усилени занятия. До 25 юли успяхме да усвоим морзовата азбука на латиница, стягаха ни за радиопрехващачи и засечници Няколко души от курса постигнахме прием на над 120 букви в минута и затова бяхме наградени с 10 дни домашен отпуск.

След края на курса ме разпределиха в Кавала, Гърция. Тази част на Беломорието тогава се администрираше от българските власти. На 12 септември ни върнаха в София. Няколко дни по-късно радиопрехващачи и засечници се включихме във войната срещу хитлеристка Германия. Първите ни позиции бяха на скалистите хълмове между Сливница и Драгоман, след това в околностите на Кюстендил.

По това време се водеха ожесточени боеве с отстъпващите от Гърция немски войски на територията на днешна Македония. Явно хитлеристите са се оттегляли сравнително организирано, по вече разработени планове, защото радиопредаванията им бяха доста пестеливи. В началото на декември радиоразузнавателната рота 30489-В потегли на запад - започна втората фаза на войната. Командир на ротата бе поручик Данчев, а зам.-командир подпоручик Иван Лилов. Получихме и ново оборудване - подслушвателни и засечни коли с радиоапарати и пеленгатори.

На 6-7 януари 1945 г. чрез двойно пресичане на р. Дунав нашата радиорота навлезе в района на гр. Сегетвар, Унгария. Ние - радиоподслушвателите, се установихме в с. Бецефа, а засечниците - далеч встрани от нас.

По това време вече се водеха жестоки боеве при р. Драва. Апаратите "Берта" гъмжаха от стотици радиограми.

Немците бяха виртуози в предаванията, излъчваха бързо, с кодирани позивни, а грамите бяха шифровани. Дежуряхме денонощно - 2 часа на апарата, 2 часа почивка или сън. Бързо се научихме да отсяваме главните предаватели на немците и чрез засичане установявахме местонахождението им, придвижването и съсредоточаването на войските.
След всяко дежурство предавахме записаните шифрограми на командирите, като отбелязвахме съответните кодове и килохерците, на които бяха прехванати, за да се използват от засечниците. По-нататък грамите се пращаха в щаба на Първа българска армия за декодиране и дешифриране. Ние, войниците, обратна информация не получавахме, но от засичанията добре разбирахме придвижването на войските.

Наша заслуга бе засечената информация за подготовката и съсредоточаването на немците за атака в гръб на нашата войска по направленията Долни Михолац-Драва-Мохач, Долни Михолац-Харкан-Печ и Долни Михолац-Надбайон-Капошвар.

В началото на април се преместихме северозападно от гр. Надканижа, в с. Нодреча. Там успяхме да прехванем усилено прехвърляне на немски части от фронта в Италия на нашия фронт в Унгария. Прехванахме и радиограма за нов замисъл на хитлеристите да ни атакуват странично през р. Драва в посока езерото Балатон. Заслугата бе на редник Първан Найденов. В първите дни след края на войната на голям военен събор край Надканижа Найденов бе награден със сребърен орден "За храброст". Всички войници, които участвахме във втората фаза на войната, получихме български и съветски военни отличия.

По време набойните действия войната съм бил произведен в чин ефрейтор, но за новото звание разбрах чак след края на войната.

На 8 май фашистка Германия капитулира. На 9 май бе обявена пълната и окончателна победа. Ще запомня тези дни с нестихващите тържества, овации и салюти. Както и със студената войнишка баня във водите на езерото Балатон. На 10 май командирите ни натовариха на 2 камиона и ни закараха на унгарското море. Водата бе доста хладна, но всички се хвърлихме в езерото. След това посетихме красиво графско имение от годините на Австро-Унгария. Богато подредени салони, изящна украса от ловни трофеи, библиотечни шкафове със стотици красиво подвързани книги.

След събора в Надканижа командването на ротата незабавно изпрати четирима войници-среднисти, сред които и мен, на 6-месечен курс във военната школа във Велико Търново. В края на курса бяхме произведени в звание кандидат-офицер, а впоследствие и в по-високи офицерски звания.

Завършвам тези редове с думите, че нашето поделение - един от пионерите на военното радиоразузнаване, се представи достойно по време на войната и даде своя принос за победата, за честта и авторитета на българския войник.

ЦОНЬО ЦОНЕВ

Нагоре